Партиите все по-често остават на заден план в публичното представяне на кандидатите за президент, но това не означава, че изчезват от изборната битка. Все повече претенденти се представят като граждански и независими, докато зад тях застават партийни структури, инициативни комитети и добре познати политически формации.
Кой всъщност ще определи следващия президент – кандидатите или партиите зад тях? Темата коментираха в ефира на bTV PR-експертът доц. Диана Дамянова, културологът и медиен експерт Георги Лозанов и медийният експерт Нидал Алгафари.
Защо партиите предпочитат да стоят зад независими кандидати?
Според Диана Дамянова причината е свързана с ниското доверие към политическите партии. „Това не е тенденция, а логика. Най-после, след колко години преход, разбраха, че партията в днешна България е мръсна работа и че тя не среща подкрепата на хората“, коментира тя. По думите ѝ кандидатите имат интерес да не бъдат прекалено силно обвързвани с партийните си поддръжници, тъй като това може да им донесе повече негативи, отколкото позитиви.
„Не партиите бягат. Според мен кандидатите бягат от ярката партийна подкрепа, която повече им взима, отколкото им дава“, каза Дамянова. Тя обаче подчерта, че зад повечето от кандидатите стоят ясни политически сили, независимо от начина, по който те се представят пред избирателите.
„Всичко това е във визията, на пръв поглед, а пък зад всеки от кандидатите стоят ясни партийни структури“, допълни тя. Според нея в крайна сметка решаващ ще бъде вотът на избирателите, но остава въпросът дали те изобщо ще бъдат достатъчно мотивирани да отидат до урните.
Партиите могат ли да се дистанцират от евентуален провал?
Фактът, че политическите сили не издигат директно свои кандидати, им позволява при евентуален неуспех да ограничат политическата отговорност. Дамянова обаче смята, че за обществото тази формална дистанция няма особено значение. „В тази ситуация от 11 кандидати ще имат 10 провала, ако може да кажа така. Това е сигурно“, заяви тя. По думите ѝ гражданите не възприемат кандидатите единствено като представители на инициативни комитети.
„Всеки от тези кандидати се свързва с определена партия и партийният вот според мен ще доминира и в тези избори“, каза експертът.
От журналистиката към политиката
Георги Лозанов коментира и навлизането на журналисти в политиката. По думите му обаче не може всички случаи да бъдат поставяни под общ знаменател.
„От журналистиката в момента влиза в политиката рязко само господин Вълчев, защото Илияна Йотова отдавна е в политиката. Да говорим за нея вече като за журналист е малко реминисценция“, посочи Лозанов. Според него политическата подкрепа за различните кандидати няма да работи по един и същи начин. Той даде пример с електората на политическите сили, които разчитат на по-стриктна партийна дисциплина, и с избирателите от градската десница, които са по-малко склонни да следват безусловно решенията на партийното ръководство.
„Партията може да каже: ние сме за този кандидат, но това не означава автоматично, че целият електорат ще гласува за него“, обясни Лозанов.
ГЕРБ закъсня с избора на кандидат
Според медийния експерт Нидал Алгафари ГЕРБ са се забавили твърде много с позицията си за президентските избори. „ГЕРБ закъсняха толкова много, че вече, дали ще кажат или няма да кажат, дали ще издигнат или няма да издигнат, в последния момент да извадиш някакъв кандидат като зайчето от ръкава е трудно“, коментира той. По думите му причината е и в отслабването на доверието към партиите като институции. „Партиите едно време събираха по стотици хиляди по площадите. Тогава имаше някакво доверие в тях, имаше някакви надежди в тях. Сега няма партия, която да може да събере повече от пет хиляди души някъде, каквато и да е форма“, заяви Алгафари.
Според него именно затова все по-голямо значение придобиват мажоритарните избори и личностите, а не партийните програми и идеологии.
Ще има ли балотаж?
Лозанов и Дамянова са категорични, че при президентския вот ще се стигне до втори тур. Диана Дамянова направи и критика към начина, по който са формирани избирателните списъци. „Балотаж ще има, защото българските партии, за които по-рано казах, че са нефункционални, продължават да държат избирателни списъци, в които има 6 милиона и 700 хиляди избиратели и то в една държава, в която има 5 милиона жители“, коментира тя.
Според нея ниската избирателна активност и наличието на голям брой хора в списъците, които реално не участват във вота, са сред причините вторият тур да бъде неизбежен.
Георги Лозанов постави под съмнение възможността за масово преливане на гласове между политически сили с дълбоки противоречия. „Ако има 9 души от ГЕРБ, които биха гласували за когото и да е, който идва от ПП-ДБ, аз ще си обърна главата надолу. Просто няма“, каза той, Според него отношенията между ГЕРБ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ след политическото им партньорство са оставили трайна следа сред избирателите.
Подобен проблем би възникнал и при опит да бъде пренасочен вотът на „Възраждане“ към кандидат, подкрепен от ПП-ДБ.
„Да накараш хората на „Възраждане“ с партийна воля да гласуват за ПП-ДБ, тук вече се иска доста голяма степен на магичност“, коментира Дамянова.
Негласуващите могат да се окажат решаващи
Другият голям въпрос е дали кандидатите ще успеят да мотивират хората, които традиционно не гласуват. Според Дамянова именно тази група може да се окаже решаваща за крайния резултат, но към момента не се вижда кампания, която да има потенциала да ги привлече към урните. „Не виждам кампания, която по какъвто и да било начин може да накара негласуващия българин в момента да гласува. Засега тя го усмихва, и то в недобрия смисъл на думата“, заяви тя.
Георги Лозанов смята, че президентските избори могат да се окажат по-значими от обичайното, защото зад конкретните кандидати стоят различни визии за развитието на страната. По думите му основният сблъсък може да бъде не просто между отделни личности, а между политически модели и позиции по отношение на Европа.
„Политически битката ще е между Илияна Йотова и Гюров. И даже не между Илияна Йотова и Гюров, а между Радев и Гюров“, каза Лозанов. Той предупреди, че един от големите въпроси пред България е дали евроскептицизмът ще се превърне в доминираща държавна политика. „Много се надявам, че българският избирател ще си даде сметка за това. Няма да може да бъде отклонен с тези непрестанни дрязги – виж го този, виж го онзи. Ами ще види фокуса“, заяви медийният експерт.
Според него опитът България да следва изолационистки модел крие сериозни икономически рискове.