Подготовката на Бюджет 2027 ще премине по нови правила и при по-засилен европейски контрол върху публичните финанси. До понеделник Министерството на финансите трябва да обобщи предложенията на бюджетните организации за план-сметките им за следващата година и актуализираните прогнози до 2029 г.
Какво означават новите изисквания и къде държавата трябва да търси възможности за ограничаване на разходите? Темата в ефира на предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS коментираха бившият социален министър Христина Христова и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов.
Христова обясни, че промените не са свързани единствено с членството на България в еврозоната или с размера на бюджетния дефицит. Те са част от новата европейска рамка за наблюдение на публичните финанси, която изисква промени и в българското законодателство.
„От една година сме в ситуация на нова надзорна рамка на финансите и бюджетите на държавите от Европейския съюз“, посочи тя. По думите ѝ България трябва да отрази европейските правила чрез промени в Закона за публичните финанси и Закона за Фискалния съвет.
Една от съществените промени е свързана с начина, по който държавата планира финансите си за няколко години напред. Досегашната тригодишна средносрочна бюджетна прогноза се заменя със средносрочен фискално-структурен план.
„Вече всяка държава от Европейския съюз е длъжна да дава фискално-структурен план с перспектива за периода на правителството. Когато едно правителство влезе в ролята си, трябва да представи такъв план до края на мандата си“, обясни Христова.
Добрин Иванов уточни, че за България този период е четиригодишен и в документа трябва да бъдат заложени основните политики на правителството, както и прогнозите за приходите, разходите и бюджетния дефицит.
„Не изготвяме вече средносрочна бюджетна прогноза, която беше тригодишна. Изготвяме средносрочен фискално-структурен план - четиригодишен, в който посочваме основните политики на правителството и предвижданията за ръста на приходите и разходите и съответно на бюджетния дефицит“, каза Иванов.
По думите му новите правила променят и сроковете за Бюджет 2027. Проектът вече трябва да бъде внесен в Народното събрание до 15 октомври вместо до 30 октомври, тъй като преди това предстои съгласуване на европейско ниво.
Европейската комисия ще следи особено внимателно бюджетния дефицит и развитието на разходите, посочи Иванов. Според него новата система дава по-голяма гъвкавост спрямо стария подход, но същевременно европейският контрол върху политиките за приходите, разходите и публичните финанси остава съществен.
Христова допълни, че при оценката на разходите ще се отчита и кои от тях действително са под контрола на правителството. По думите ѝ например разходите за лихви и част от средствата, свързани с европейско финансиране, се разглеждат по различен начин.
Според Добрин Иванов най-големият въпрос е какви реформи ще бъдат заложени в новия бюджет. „Голяма мистерия е какво ще бъде представено в Бюджет 2027. Ние се надявахме и очакванията ни бяха още в Бюджет 2026 да видим основните реформи, които бяха обещани в предизборната кампания и които видяхме в програмата на правителството“, коментира той.
Иванов посочи, че Бюджет 2026 е бил представен с дефицит от 5,7% и почти без реформи. Затова според него очакванията към следващата план-сметка са значително по-големи.
Той даде положителна оценка на постигнатото споразумение за механизма за определяне на минималната работна заплата, тъй като размерът ѝ влияе както върху приходите, така и върху разходите на държавата. Като друга положителна стъпка Иванов посочи работата по Националния план за възстановяване и устойчивост. По думите му очакванията за загуба на средства по плана са намалели значително спрямо прогнозите отпреди няколко месеца.
Сред секторите, в които според работодателите са необходими сериозни промени, Иванов постави на първо място образованието. Той се позова на последните резултати от изследването PISA и предупреди, че проблемите в училище впоследствие се пренасят директно върху пазара на труда и икономиката.
„Тези хора три години по-късно излизат на пазара на труда или влизат в университетите. Това са хората, които след това създават брутния продукт, а те не са конкурентни на своите връстници и като работници не са достатъчно производителни и продуктивни“, заяви Иванов.
Според него именно образователната реформа ще има дългосрочен ефект върху икономиката, доходите, жизнения стандарт и развитието на страната. Промени са необходими и в здравеопазването и държавната администрация.
Христина Христова определи задачата пред правителството и финансовия министър като изключително тежка. Според нея основният проблем е размерът на публичните разходи. „Трябва да се направи голямо свиване, голямо съкращаване на държавните разходи. Това е най-големият проблем. Последните пет-шест години разходвахме средства, които не сме произвели, които нямаме“, заяви бившият социален министър.
По думите ѝ през този период са се натрупали сериозни дисбаланси в държавната администрация, включително при възнагражденията в отделните структури. Христова смята, че трябва да бъдат преразгледани и механизмите, при които определени заплати се увеличават автоматично.
Освен администрацията, тя открои образованието, здравеопазването и пенсионната система като сфери, в които са необходими промени. „Ние вече драстично не произвеждаме хора с необходимите за икономиката ни и за общественото ни развитие качества. Това е много голям проблем“, каза Христова за състоянието на образованието.
Бившият социален министър постави въпроса и за устойчивостта на пенсионната система. По думите ѝ т.нар. швейцарско правило за осъвременяване на пенсиите засега се запазва, но трябва да се направи по-широк анализ на начина, по който функционира системата.
Христова смята, че трябва да бъде преразгледан и обхватът на ранното пенсиониране. Тя припомни препоръки на европейски експерти то да се ограничава преди всичко до професии, при които хората действително са изложени на сериозни рискове – например при работа под земята, във въздуха и под водата.
Според нея проблемът не е само финансов. Ниското доверие в публичните системи и усещането за несправедливост също създават сериозно обществено напрежение.
Добрин Иванов смята, че вече са направени първи стъпки в правилната посока чрез реорганизация на отделни министерства и ведомства, съкращаване на персонал и закриване или обединяване на структури с дублиращи се функции.„Предстои голяма административна реформа“, прогнозира той и допусна, че възможности за обединяване има дори при някои министерства.
Според изпълнителния директор на АИКБ сериозни промени са необходими и в сектор „Сигурност“, включително в МВР. „Там имаме очакване наистина да се извършат съществени реформи, тъй като през последните години бюджетът е огромен и това тежи като воденичен камък на публичните финанси на държавата“, заключи Иванов.