Уличният танцов проект "Невидимата река на София" на Фондация "Пространство за танц" в изпълнение на артистите от Балет „Арабеск“ ще бъде представен на 27 септември.
За да открием отговора на въпроса коя е невидимата река на София, можем да си помогнем с ключовите думи в търсенията на авторите на проекта Лиат Магнези (хореограф) и Петър Дундаков (композитор) - сподели, поток, енергия, пулс.
Публиката, разбира се, може да добави и други към тях, когато се присъедините към събитието с вход свободен в петък (27 септември) от 17.30 ч. Невидимата река започва да тече от дворчето на ул."Дякон Игнатий" 19, след което потокът ще следва по самата улица и ще завърши в градинката пред Народния театър "Ив.Вазов"
Танцовият спектакъл „Невидимата река на София” в откритото пространство на града е за потока от енергия, генериран от човека в ежедневния градски живот – как хората се срещат, взаимодействат, как използват тялото си и обкръжаващата ги среда. Как се създава неспиращото движение на града.
Проектът изследва и отношението и емоциите, които предизвиква един непознат град в един творец, среща различни гледни точки по темите „движение”, „промяна”, „устойчивост” и предлага различно тълкуване на идеята за споделянето - споделяне не на истории за един град, а на емоции, породени от самия град.
За реализирането на проекта са поканени работещата в Холандия хореографка от израелски произход Лиат Магнези и композиторът Петър Дундаков. Поканата към Лиат Магнези за хореограф на проекта е следствие на интереса към нейната работа в подобен род проекти и по-конкретно – на широкия отзвук, който получи спектакълът „MaProject“ във Вилнюс през 2009 г. като част от програмата на „Вилнюс – европейска столица на културата”, в който тя участва като хореограф и съинициатор на проекта. Магнези работи по този проект съвместно с българския композитор Петър Дундаков, с който са работили заедно и върху други проекти в Холандия и Израел ( “Birds echo” ,“Gazing my fall”).
Първият поглед на Магнези към София насочва вниманието й върху географския факт, че София е една от малкото европейски столици (наред с Мадрид), която не е пресечена от пълноводна река. София е заобиколена от планини. Това поражда идеята за създаването на „Невидимата река на София” чрез средствата на изкуството.
Метафорично погледнато реката обединява в себе си идеята за динамиката и промяната. Реката никога не е една и съща, тя постоянно се променя, постоянно тече и въпреки това остава.
Проектът ще представи „река”, създадена чрез движението на хората в града. Петима танцьори и един музикант (перкусии) ще предизвикат публиката да ги следва. Проектът избира да работи с метафората на реката и да създаде чрез средствата на движение и звук инсталация – движещ се спектакъл в откритото пространство на града, който да сподели с публиката.
Спектакълът сам по себе си има характер на споделяне, в който публиката бива интегрирана не само като пасивен зрител, но и като участник. Следвайки изпълнителите при преместването им из града, зрителите заедно с артистите се превръщат в движещ се поток. С този „поток” ще се генерира енергия, която ще премине през танцьорите и гласа на певеца към публиката и ще я поведе по пътя на представлението. Този път започва от ул. „Дякон Игнатий”. Публиката ще бъде напътствана да следва движението, звука и гласа.
Представлението „Невидимата река” ще започне от вътрешния двор на ул.”Дякон Игнатий” 19 (където се помещава библиотеката на Френския културен институт) и се използват различните пространства в него като витрините, които го заобикалят от двете им страни (отвън и отвътре), стълбите, както и самият двор.
Това ще позволи създаването на различни композиции, които публиката ще вижда от различни гледни точки. В тях тя ще бъде принудена понякога да се навежда, да се повдига на пръсти, да се обръща назад, да погледне отгоре или отдолу, отвън или отвътре. От двора изпълнителите ще поведат публиката да ги следва по ул. „Дякон Игнатий” до градинката на Народния театър ”Иван Вазов”. Там ще се състои финалната композиция, събираща отново изпълнители и публика заедно.
Чрез създаването на този път от последователи се създава една въображаема линия на течаща река. В нея ще има обособени пресечни точки, в които изпълнителите ще включат в действието и публиката, като ще могат да споделят помежду си истории, да задават въпроси и т.н.
От гледна точка на изследването на движението и формата хореографът и танцьорите ще експлоатират принципа „леещото се движение” в скалата между ограничено и свободно движение, както и принципите на задържане на енергията и освобождаване.
Споделяйки танца в тази форма, публиката ще бъде насърчена да участва активно както във визуалното възприятие на спектакъла, така и в споделянето на това възприятие.
Проектът е съфинансиран по програма „Сподели София” на Столична община за 2013 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата 2019 г.
Фондация „Пространство за танц” подкрепя кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата - 2019 г.
Проектът се реализира с любезното съдействие на Министерство на културата, Държавен музикален и балетен център-София
Медиен партньор - ФАКТИ.БГ