225 години от рождението на Винченцо Белини: Надут аристократ без да иска помогнал на Белини да стане „Моцарт от Катания”

През XIX век авторът на „Каста дива” или „Непорочна богиньо”, арията на Норма из едноименната опера / считана за една от най- красивите на всички времена или както казваме днес „истински хит”! /ВИНЧЕНЦО БЕЛИНИ / 1801-1835/ бил известен още и като „Моцарт от Катания”. Подобно на създателя на „Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, той дебютирал като дете- чудо, живял кратко, творил интензивно и умрял внезапно при загадъчни обстоятелства.

Предполага се, без да е още напълно доказано, че е бил отровен...

+++++

Историята на Белини може да се изложи съвсем накратко.

Баща му, Розарио Белини, бил органист в катедралата на южноиталианския град Катания. Синът написал първата си композиция под негово ръководство едва шестгодишен. На осемнайсет завършил с пълно отличие Неапорската консерватория „Алесандро Скарлати” – в класа по композиция на прочутия тогава маестро Дзингарели и написал първата си опера „Аделсон и Салвини”. На премиерата присъствал всемогъщият импресарио Джузепе Барбайя и това се оказало големият шанс на начинаещия маестро – дебютантът получил изгоден договор за втората си опера. Тя се казвала „Бианка и Ферандо” и била оценена за голямата тогава сума от 300 златни дуката. През първата половина на XIX век операта е в истински разцвет и е водещо изкуство, тя е в центъра на духовния и обществения живот на европейците, в който за щастие няма телевизия, чалга и футбол.Но шумният успех на „Бианка и Ферандо”, една прекрасна мелодрама, не спасил младия Белини от първото му голямо житейско разочарование, оставило дълбока рана в душата му. Поискал ръката на прелестната Мадалена Фумароли, единствената дъщеря на влиятелен неаполски аристократ. Девойката споделяла чувствата му, но надменният ѝ баща не го приел.

И тогава честолюбимият младеж си дал обет, че ще стане прочут и богат музикант. Започнал трескаво да работи над нова опера – „Капулети и Монтеки” по трагедията на Шекспир „Ромео и Жулиета”, с която пожънал забележителен успех не само в Италия, но и в редица страни на Запдна Европа. А след световния успех на „Норма” през 1831 неговите съграждани изсекли медал с образа му, на който написали „На Винченцо Белини от Катания – гордост на музикалното изкуство”. За свой шедьовър Белини считал „Норма” – една висока трагедия с античен сюжет по лирбето на поета Феличе Романи. С толкова голямо усърдие той не работил върху никоя друга опера. Прочутата ария „Каста дива”/ „Непорочна богиньо”/ той написал в осем варианта, за да стигне до последната ѝ редакция, която познаваме днес преди всичко от забележителната, ненадмината засега интерпретация на великата гъркиня Мария Калас.

Интересно е, че за първата редакция на тази прекрасна опера тази ария / „Каста дива”/ още не била написана и премиерата претърпяла истинско фиаско. Но след това се превърнала в емблема на цялото творчество на Белини. И до днес „Каста дива” е нещо като вечен „хит”, ако мога да употребя тази малко грозна и непривична за прекрасното изкуство на операта американска дума.

Съвременниците на композитора твърдят в свои спомени за него, че е бил твърде скромен, честолюбив и доста стеснителен. Успехът и славата, настигнали го твърде рано, съвсем не го променили. С голям труд и насточивост големите импресарии от епохата все пак успели да го придумат да отиде в Париж, тогава културна и музикална столица на Европа и света, за да работи там. В града на Сена го посрещнал щедрият и великодушен към младите си колеги Джоакино Росини, който станал негов настойник и учител. Авторът на безсмъртния Фигаро решил да му разкрие някои тайни на композицията и по-специално на оркестрацията, за да го въведе в стила на френската „голяма опера” / Гран опера/, модна тогава. Плод на тези търсения е лебедовата песен на Белини – неговата единадесета, голяма романтична музикална драма „Пуритани”/ 1835/ по едноименния роман на Сър Уолтър Скот. Премиерата ѝ предизвикала истинска сензация в Париж, но въпреки успеха и парите, композиторът решил да се прибере в родната Катания – трудно му било да вирее сред суетата и шума на космополитния град.

Но точно по това време във Франция през пристанището на Тулон нахлула от Турция страшната холера! /тогава почти нелечима, смъртоносна болест като чумата!/ и това му попречило да пътува. И младият маестро приел найсточивата любезна покана на неговия почитател – английския борсов агент от еврейски произход Самуел Леви, да гостува в имението му край Париж. Всъщност Леви бил наел малък замък в градчето Пюто, заедно с метресата си Оливия Корде, бивша парижка куртизанка. Хитрият Леви веднага успял да въвлече в своите борсови машинации неопитния Белини и така той изгубил, при това доста набързо ,почти цялото си състояние, спечелено с упорит творчески труд- 30 000 франка. През есента на 1835 Белини се почувствал доста зле – разболял се от тежка стомашна болест с неизвестен произход. Някои негови приятели и познати, сред които и поетът Хайнрих Хайне, поискали да го посетят, за да го видят и да му помогнат. Но Леви не допуснал никого.

На 23 септември 1835 младият маестро внезапно починал, без да бъде лекуван и прегледан преди това от лекар.

Мнозина решили, че е отровен от непочтения и алчен английски търговец от еврейски произход Самуел Леви заради парите му, но за съжаление, тази версия все още не е напълно доказана.

Авторът на „Норма“ е живял само 34 години. За кратката си, единайсетгодишна кариера Белини създава еди­найсет опери, които получават европейска известност. Сред тях огромен ус­пех имат: „Пиратът (1827), „Чужденката“ (1829), „Капу­лети и Монтеки“ (1830), „Сомнамбула“ (1831), „Норма“ (1831) и последната му парижка творба – „Пуритани“ (1835). Ранната смърт всъщност заварва Белини на върха на славата му.

Светла, изящна лирика, роман­тична развълнуваност, поетично съзерцание, меланхолия, печал и мечти – всичко това откриваме в неповто­римата по своята красота и изрази­телност музика на Белини. Като следва традициите на италианското „белканто“ (красиво пеене), наред Алесандро Скарлати, Доменико Чимароза, Джовани Паизиело, Джоакино Росини и Гаетано Доницети, Винченцо Белини пленява слушателите и днес – в нашето забързано и грубо време със своите бавни, широки и необикновено красиви, вълнуващи мелодии. И може определено да се каже, че тази, несравнима, прелестна музика лекува и извисява душата!

Гробът на Белини в катедралата на родната Катания

Първата българска „Норма”, Варна, 1972 – с елитен състав: Мария Бохачек, Тодор Костов и Мари Крикорян.

След Варна, „Норма” завладя и сцените на: София, Стара Загора, Русе, Плевен, Бургас!