Мнението е публикувано на блога на Илиян Василев
Има смущаващи неща в акцията в Пазарджик и нейния текущ контекст - оттеглянето на подкрепата на ПФ,
битката са службите и за постове,
изострянето на конфронтацията по взаимно-усилващите си линии – междуетническо противопоставяне, КТБ криза и последствия /които едва сега започват да се усещат/ и външните фактори - които заедно раждат усещането на пълзяща дестабилизация на страната. Тук маркирам не само Русия, която мобилизира целия си ресурс за дестабилизация на Централна и Източна Европа, в това число Югоизточна, но и събитията около Ислямска държава и тревожните процеси в съседна Турция.
Силовите акции в Пазарджик, макар и вероятно необходими,
без адекватна гъвкава комуникационна стратегия и целева политика за разделяне на екстремистките елементи от традиционната маса от вярващи и етнически групи, може да ни вкара в спирала от събития и кризи - без изход. Битката за сърцата и умовете не се печели от армии, спец служби или МВР, а от ефективна икономическа, регионална и социална политика, Не ни трябват нито бланкетни пропагандни или PR акции, а приобщаване на различните етноси и религиозни групи в съучастие в запазване на гражданския мир и демократичните темели на държавата.
Ако спрем само на силовите акции няма да забележим
как ще влезнем в "македонски" или още по-лошо "милошевич" сценарий,
с нови разделителни линии и потенциал за дестабилизация на страната за години напред.
Абсурдни са исканията на ПФ и другите националистически сили, които на практика правят невъзможна интеграцията на другите етнически и религиозни групи.
Независимо от благите намерения те на практика играят в полето на "единствената ДПС" - изразител на интересите и защитник на правата на всички български мюсюлмани и защитник на низвергнатите .
Така бетонират окончателно "Кой? и сие" във властта и ги правят незаобиколим фактор в родната политика. Не случайно по върховете на ДПС не пропускат да се заиграват с етническата карта и да се представят като "добрата" версия на екстремистки вариант, койтo винаги е близо, но зад кадър.
Не трябва да се заблуждаваме, че "представителната" група от политици в ДПС с български имена имат някакво влияние върху определяне на стратегията и поведението на партията. Тяхната сделка с ДПС е на бизнес равнище - "кеш и кери".
В тази връзка е важно да получим отговорите, които днес ни бяха спестени,
защото е напълно възможно това да бъде поредния "костинбродски" сценарий, не толкова по замисъл, колкото по изпълнение.
Архи важно е хората от различните етноси и вероизповедания да бъдат приобщавани във властта, дори да им бъдат дадени високи позиции за да се демонстрира алтернатива на ДПС и на тяхната незаобиколимост. Българският интеграционен модел е заплашен от срив, ако позволим на крайния национализъм да вземе връх и постоянно и устойчиво да държим български граждани от различен етнос и религия, настрана от властта и да отричаме правото им да бъдат избирани и назначавани на високи позиции.
По същият начин националната сигурност на страната ще е сериозно заплашена,
ако продължаваме да проспиваме заплахите от ислямския фундаментализъм и радикализъм, но вместо да ги терапираме чрез прецизна политика и действия, продължаваме да стреляме "по принцип" и "на едро", без фокус и реално разбиране на процесите.
Много е вероятно да има български граждани, които се бият на страната на Ислямска държава - освен по религиозните мотиви, но и най-вече защото има добро заплащане. По-опасното е обаче, че у нас има много политици и бизнес кръгове с изгода от разиграване на картата на ислямския фундаментализъм.
Дестабилизирана България се управлява по-лесно - отвън и отвътре.
Едните - потенциалните джихадисти - търсят чрез дестабилизация на страната да отворят "вратите" за нови фундаменталисти от цяла Европа у нас, като ни превърнат в фронтова държава - каквато и в момента Турция.
Другите - светските ислямисти - търсят да усилят позиции и периметър на действие като се представят за по-мека и приемлива версия на радикалния ислям. От едните струи потенциала на тероризъм и деструкция, от другите дестабилизация и желание за привилегии и гарантирано присъствие във властта извън демократичните процеси и процедури - т.н. пари чрез власт .
Имаме нужда от нов интеграционен модел,
основан върху оптимален, интелигентен и подвижен микс от позитивни стимули и дискриминации - които да дадат възможност на етносите и религиозните малцинства да намерят равноправна и значима проекция на своите естествени права и интереси, от една страна, а от друга безкомпромисната, радикална и дълбоко - ешалонирана силова компонента - която изолира екстремистките и чужди елементи от тялото на българската демокрация,.
Не съм сигурен дали приобщаването на "различните" от мейнстрийма трябва да се реализира само и единствени чрез политическото представителство на тези групи в Парламента - в това число хората на Дал и Исмаилов, но фиксацията върху тяхната изолация е свръхопасна.
Вече преживяхме една абсурдна смяна на имената, която грубо унизи почтени български граждани и направи от смирени и работолюбиви българи бегълци в пряк и преносен смисъл.
Омразата не може да роди нищо друго освен омраза и унищожение.
Ако никой от нашите съграждани с различен от основния етнос и религия не вижда шанс за равностойна реализация и се чувства постоянно изолиран и дискриминиран, няма защо да се учудваме, ако неудовлетворението ще роди протести, отрицание и фанатизъм.
Разбирам, че има доста смущаващи обстоятелства относно свързаността с Ердоганова Турция и с ислямистки групировки, но подобни опасения традиционно винаги има и към ДПС и към други представители на българските мюсюлмани. Не можем априори да подвеждаме всички под общ знаменател и всички и във всичко да подозираме. Затова има служби, в които да работят наши граждани от всички етноси и вероизповедание, обединени от професионализма, и които заедно да терапират вирусите на омразата и дестабилизацията.
Подкрепата на ПФ за правителството няма особена стойност, ако е постигната чрез ултиматуми и чрез взаимно отричащи и подкрепящи се версии на екстремизма и радикализма.
Не случайно през последните седмици толкова ярко се освети свързаността
между европейските националисти и евроскептиците от една страна и Кремъл, доказано финансирането от приближени на Генадий Тимченко руски банкери на един от най-ярките символи на европейския национализъм - партията на Мари льо Пен. Бъдете сигурни, че тези кръгове финансират и наши националисти и евроскептици.
Простото отрицание не върши работа, ако търсим оптималната траектория на нашето развитие. Трябва ни прецизна, балансирана и адаптивна интеграционна и национална политика, която за съжаление не виждам.
Залозите са прекалено големи, за да кажем "пас" или изпаднем в самодоволство за пореден път.