История изсвирена с думи

Какво се случва с една история, разказана от писателка и художничка, които използват музика в своето повествование? И които декларират, че просто следват думите и звуците. Че  знаят коя е историята, но не знаят начина, по който ще я разкажат всеки следващ път. 

  "ДНК на думите" е последният пърформанс на Runabout project - платформа за комуникация и интеракция на художници и музиканти, създадена от художничката Албена Баева. В него тя си партнира с писателката  Иванка Могилска. Представен е за първи път в The Fridge на 17-ти юни 2011 г. След регистрирания голям интерес, "ДНК на думите" е представен в театър “Сфумато” в рамките на фестивала “Малък сезон” на 3ти юли 2011, както и на третия Фестивал за Дигитално изкуство в София - ДА Фест - на 15-ти септември 2011 г.   Последната новина около проекта е неговото пътеществие в страната. На 12-ти ноември в баня “Старинна” в Пловдив от 19 часа.  В Бургас на 25. 11. 2011 от 18 часа в Регионална библиотека “П.К. Яворов” и във Варна на 28. 11. 2011 от 19 часа в галерия “Графит” като част от Уикенда за съвременно изкуство Con.Tempo.    Разговаряме с Албена Баева:   Защо "ДНК на думите"?   ДНК е заглавието на първата стихосбирка на Иванка Могилска. Думите пък са основният изходен материал, който използваме, за да създадем нашият соничен експеримент. Записвам дадена дума и я оставям да се повтаря, модулирам я и я превръщам в нещо съвсем различно, в звук на дихание, вятър или друга дума. Така сякаш разнищвам думата до съставния и тон, сякаш стигам до състава на тази дума, на нейното ДНК. Спираловидна е и структурата на записите и ето как се получи “ДНК на думите”.   Как реагират зрителите на пърформанса? Повече гледат или повече слушат?   Като че ли повече слушат, последния път имаше даже и танцуващи двойки. Представлението е направено с фокус върху смисъла и звука, това което е за гледане има за цел по-скоро да създава атмосфера и настроение.   Казват, че 50% от младите хора са функционално неграмотни? Какво е твоето мнение?   Повечето от младите хора, с които аз общувам са образовани, интелигенти и талантливи. За съжаление това не се оценява високо от нашето общество, а необразоваността се толерира. Това ме плаши и правя всичко възможно да се боря с тази тенденция.