Г-н Стоичков, каква е Вашата визия за развитието на българския спорт?
Тази седмица в пленарна зала ще бъде разгледана Националната стратегия за развитие на блъгарския спорт до 2022 г. – за следващите десет години. Стратегията веднъж беше върната от Комисията по образование и спорт в началото на тази година, беше доработена и благодаря на министъра на спорта Свилен Нейков, че прояви разбиране. Той взе предвид нашите бележки и върна стратегията за доработка и след десет месеца сериозна работа – през октомври тя стигна до Комисията, където я разгледахме, имахме две заседания и през ноември. Сега ще я представим в пленарната зала като идеята ми е да бъде подкрепена от всички парламентарни групи, както беше подкрепена почти единодушно и от Комисията. Тоест, ние показваме, че когато говорим за ценности като образование, наука, спорт, деца въпреки наситената партийна риторика, можем да надраснем своята парламентарна и партийна група и фракция. Мислим в общочовешките насоки и ценности.
Това, което предложихме в стратегията е по-голямо внимание към масовия спорт, спорта за учащи за сметка на спорта за високи постижения, тъй като и разчетите показват, че към момента, в следващите 10 години за страната ни е по-добре да инвестира в детско-юношески школи, в млади хора, които любителски ще упражняват спорта и в талантливи спортисти. Това е, което ни е необходимо, а надграждането ще дойде като спорт за високи постижения, като не забравяме и олимпийския спорт. Ние имаме традиция в него, но акцента е в масовия и в изграждане на училищната база, от която има много какво да се желае. Сега и 5-годишните деца са обхванати в задължителна предучилищна подготова – дори и на малчуганите трябва да се предложи адаптирана и адекватна спортна база. Тоест физическата активност да се възпита още от детската градина, която задължително да има басейн. Както знаем, плуването и леката атлетика са царете на спорта и развиват детето още от първите му стъпки, след това и в училище с необходимия физкултурен салон, който засега отсъства на много места. Външните площадки са в окаяно състояние.
След това стигаме и до студентския спорт. В стратегията подчертахме, че трябва както в миналото и каквато е практиката в САЩ, да възродим традицията на студентския спорт. И аз като студент съм практикувал различни спортове и съм се чувствал удовлетворен, че покрай тях съм създал и много приятелства и контакти. Без да съм станал олимпиец или медалист спорта ми е дал много.
Какви следва да бъдат законодателните промени, които са необходими за осъществяване на стратегията?
Те трябва да следват заложеното в Националната стратегия за спорт. В нея е записано, че трябва да се отделя определен процент от БВП за спорт – да стигне минимум 0,5% до 2022 г., като към момента е 0,1 на сто. Ние задължаваме не само това правителство, но и следващите, които и да са те, 10 години да заделят за спорт докато се стигне до пет пъти по-висок бюджет. Предстои да се разгледа новия закон за хазарта и когато се включат хазартните игри в областта на спорта, които са особено важни като доходоизточник, тогава ще има пари и за физкултурни салони, и за спортни бази, и за спортни площадки по местоживеене, които са ангажимент на общините.
Според Вас кои са основните приоритети за страната ни в областта на спорта и какво е неговото място в бюджет 2012?
За съжаление бюджета за 2012 г. следва инерцията от 2011 г. и дори натрупана инерция от 2007 г., когато средствата за спорт са 0,1% от БВП. В продължение на пет години и държавата не мърда от този праг за финансиране на спорта. В Комисията по образование имаше и по-остри изказвания, че действително бюджета за 2013 г. трябва да покаже, че нещо се случва в тази област, защото спорта и като социални обществени функции и като състезателен, е свързан с пари. Другото е въпрос на организация. Задължили сме спортния министър Свилен Нейков да направи анализ на цялата спортна инфраструктура и бази до 31 август 2012 г., защото в момента има пълен разнобой по отношение на собствеността. Голяма част от тях е общинска собственост, по-малка е държавна и отдадена за управление или на министъра на спорта, или на министъра на образованието, или на министъра на вътрешните работи, на отбраната. И няма единна концепция за управление, поддръжка и реновиране на базите, а без тях спорт няма. Във връзка с това – добър беше акта на Народното събрание за приемане на промените в Закона за спорта, които позволяват на български федерации да кандидатстват за отстъпване на право на строеж на държавна земя и за период от 30 години да ползва изградения обект и да осигурява безплатен обществен достъп до залата. След този срок го връща на държавата. Няколко федерации работят по тази възможност. Това е вид публично-частно партньорство, който сме регламентирали в началото на тази година.
Кои са федерациите проявили интерес към такова партньорство и предвижда ли се изграждането на нови спортни обекти?
Знам, че федерацията, която е проявила интерес е Българския футболен съюз. Има и решение на Министерския съвет за терен край столичния кв. „Бояна”, който ще се използва за тренировъчен стадион на националите, а и не само на тях. Ще се радвам и други федерации да се включат, защото тук няма губеща страна.
Има ли възможност процент от приходите от хазарт да се влага в строителство на спортна инфраструктура?
Предвидихме от 15-те процента, които се събират от ежеседмичните приходи от хазартна дейност в Спортния тотализатор, 10% да отиват в бюджета на Министерството на спорта и да се разпределят от министъра на спорта и министъра на финансите. Предложихме от тези 10 на сто да има гарантиран процент, който отива за масовия спорт, а от него фиксиран процент за спорта за учащи. На този етап предложението не бе категорично прието и се подчерта, че би могло В Закона за хазарта да се предвидят процентни съотношения, които да задължат определени отчисления целево да се изразходват за спорт.