Говорещи глави

Наричат ги „говорещи глави“, постоянни гости, прогнозисти с нула сбъднати прогнози и какво ли още не. Всъщност най-дразнещото е, че тези „глави“ са незаменими. Съвременният израз е „устойчиви“.

Те са удобни, защото са напълно предсказуеми. Отдавна са престанали да се притесняват от нерелевантността в твърденията им. Техният спектър е огромен. Обхваща външната политика, вътрешната политика, народопсихологията и, защо не, козметиката.

Ловкостта, с която скачат от медия в медия, е похвална. Истински кенгура шампиони. Ловкостта, с която минават от тема в тема, е още по-похвална, а способността да принизяват всяка тема до един общ знаменател (знаем кой е виновен за всичко в България и света, нали?) е направо нелечима. Нелечима, но пак – предсказуема и удобна.

Тези „глави“ ни се представят като извадка, при това специална извадка на българския народ. Квинтесенцията на познанието, което е получено от петорното претакане на обикновения Ганьо.

Обаче искам да разкрия тайната им. То не че е тайна, но е добре да се чува от време на време. Те не са нито представителна извадка на българския народ, не са дори малка, микроскопична част. Те са чуждо тяло, което се подчинява на чужд метаболизъм.

За да се запази тяхната легитимност, ежедневно се извършва медийно убийство на всяко едно мнение, различно от „правилното“. Нека ви притесня, че зад всяка „говореща глава“ има поне по няколко „убити“ журналисти оставени без препитание. Това го споменавам не за да предизвиквам съжаление а за си дадете сметката, че за да ядете тази пържола някой някъде е нарязан с касапски нож.

Труповете на обективната журналистика дори не подлежат на преброяване. Копаят ги в масови гробове и дотам.

Но днес малцинството на „главите“ е добре поставено. Дреме по студиата и предизвиква национална жал… пък и гняв. И се налага да го търпим, защото сме възпитани хора и възпитанието ни не предполага да казваме на глупаците – глупаци, а на манипулаторите – манипулатори. Възпитанието ни не предполага да питаме кой уби всяко различно мнение от единствено допустимото. Защото се оказва, че така обиждаме общността на глупаците и манипулаторите. А както е тръгнало, утре можем и общността на убийците на журналистиката да нараним, което май също е недопустимо.