Боян Рашев: Китай винаги разчита основно на въглищата

Излязоха данните за електроенергетиката на Китай за първото тримесечие на 2026 г. Страната отчита:

1. Поредния гигантски скок на потреблението = +5.2% на годишна база. В него заслужава да се отбележат изумителните ръстове на потреблението за електричество за центрове за данни и интернет (+44%) и зареждане на електромобили (+54%).

2. Завръщане към ръста на производство на въглищните ТЕЦ = +3.7% на годишна база

3. Срив в производството от вятърни централи = -2.9%. Това се случва въпреки огромните инвестиции в нови инсталации. За съжаление се оказва, че тази зима там духал с 13% по-малко вятър от предходната. В това няма нищо учудващо - вятърът е и винаги ще бъде непредсказуем.

4. Нови рекорди в ограничаването (curtailment) на слънчева и вятърна енергия = 9.4% от потенциалното производство от фотоволтаици и 8.6% от това на вятърните централи не са достигнали до потребителя, заради невъзможност на мрежата да ги поеме. Миналата зима съответният процент е бил само 6%. Това е нормално, когато огромният дял от производството се намира на хиляди километри от потреблението, а и те рядко съвпадат във времето.

За пореден път става ясно, че въглищата остават фундамент на китайската енергетика. Каквото и да се случва, те винаги са на линия, когато трябва да се покрие повишеното търсене. В същото време все по-големи количества въглища в Китай се газифицират или използват за производство на горива, химикали и торове - говорим вече за стотици милиони тонове годишно. Съответно добивът продължава да расте непрекъснато.

Накрая добавям данните от Global Energy Monitor, които ясно показват, че китайската армада от въглищни ТЕЦ неумолимо расте. Налични са 1243 GW, към които в момента се добавят нови 501 GW в различни нива на готовност - от планирани през такива строеж до готови за пускане. 71% от всички нови въглищни ТЕЦ в света се строят в Китай. От подписаването на Парижкото споразумение за климата (края на 2015 г.) до днес Китай е добавил нови 362 GW въглищни ТЕЦ.

Това е реалността в Китай. Най-странното е, че тази страна е любимец и пример за подражание на най-ревностните поддръжници на спешния енергиен преход в света. Нямам логично обяснение за последното.