На 24 февруари организираме в София голям информационен ден за всички областни и общински администрации. На него ще обсъдим както предстоящите процедури по програмата, така и потребностите от обучения за служителите в администрациите на местно ниво с цел подобряване на техните компетенции и умения при изпълнение на служебните им задължения. Това заяви в интервю за Факти.бг ръководителят на УО на ОПАК – Моника Димитрова.
Според нея до този момент от 260 общини 80 са кандидатствали успешно по програмата.
„Позитивното е, че се скъси дистанцията между нас и бенефициентите, комуникацията стана по-гъвкава и вече сме по-достъпни за тях”, заявява Димитрова. „Най-често допусканите грешки са, че бенефициентите ни, които изпълняват проекти по програмата, например пропускат да изпратят обявление до Официалния вестник на Европейския съюз за дадената обществена поръчка, не винаги спазват принципа за публичност, включват в документацията за участие дискриминационни технически и финансови изисквания, които дават предимство на един от кандидатите в процедурата или ограничават кръга на потенциалните участници в нея”, смята още Димитрова.
Г-жо Димитрова, какви са възможностите за кандидатстване по ОПАК през 2012 година? Като че ли акцент е електронното правителство, какво се случва в тази сфера?
През ноември миналата година беше одобрена годишната индикативна работна програма на Оперативната програма за 2012 г., с което се одобряват съответно процедурите и бюджетът за настоящата година. В момента има две актуални процедури, по които до 17 април може да се кандидатства с проекти. Обявихме ги в края на януари – едната е за оптимизиране на структурата на общинските администрации за постигане на по-голяма ефективност и избягване на дублиращи се функции, докато втората е насочена към централната администрация и има за цел да усъвършенства информационно-комуникационната среда за по-добро административно обслужване на гражданите и бизнеса.
За 2012 година имаме определен бюджет от 43 милиона лева за договаряне по общо 9 процедури. Тези девет процедури са насочени и покриват всичките три оси от програмата, а именно „Добро управление”, „Управление на човешките ресурси” и разбира се, най-актуалната тема – а именно „Качествено административно обслужване и развитие на електронното управление”. Целта е да изработим една по-модерна, по-гъвкава и по-достъпна администрация. Тези процедури са насочени към всички целеви групи – централната и местната администрация, органите на съдебната власт. Амбицията ни е до март да пуснем по-голямата част от процедурите, за да можем да направим разчет на това какво е договорено и разплатено, какви излишъци имаме като бюджет, за да може да планираме нови процедури на база на нуждите на нашите бенефициенти. Те, разбира се, ще бъдат съобразени и с целите на програмата. Защото това се отразява и върху постигнатите индикатори в процентно отношение, което е изключително важно за нас. Програмният период е към своя край. Затова през 2012 година усилията ни са насочени към това да договорим и да наддоговорим ресурса, който имаме по приоритетна ос 1 и 3, да договорим и финансовия ресурс по втора ос, която е изключително важна и така дискутирана – това са обученията на служителите в държавната администрация на централно и местно ниво. Това означава да продължим да укрепваме административния капацитет, за да могат да се усвоят и по-голям процент средствата, предоставени от Структурните фондове. Знаете, че оперативната програма основно е финансирана от Европейския социален фонд, като разбира се има и процент на съфинансиране от бюджета.
Също така, трябва да направя и вметка с оглед последния доклад на Европейската комисия – наш бенефициент са и органите на съдебната власт, които също се възползват от тези три оси. Най-вече работим за повишаване квалификацията на магистратите с Националния институт на правосъдието, с Министерството на правосъдието, както и с Прокуратурата, с Върховния административен съд. Трябва да минимизираме процесите на корупция и престъпност, да се систематизира и създаде единна база данни, от която да могат да черпят информация всички органи на съдебната власт. Ние финансираме така наречените „меки мерки”. По ОПАК не се строят магистрали например, а се инвестира в хората и съответно в реформи, които да доведат до облекчаване на административното бреме за гражданите и бизнеса.
Целим се високо, а 2012 година е изключително важна по отношение на проектите за електронно управление.
Знаете, че последната тема в момента е приоритет за правителството. В тази област по ОПАК се изпълняват много и различни проекти. Към момента по приоритетна ос 3 имаме сключени 67 договора. 48 от тях са по процедура за въвеждане на електронни услуги в централни, областни и общински администрации. Най-големите проекти са на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като най-мащабният е за 18 млн. лв. Обявена е обществената поръчка и в момента тече оценка на офертите. Надявам се в началото на март да имаме решение по тази процедура, което означава, че има огромен шанс към средата на годината вече да имаме и реално изпълнение на дейностите, стига, разбира се, моментът на обжалване да не удължи този процес. По втория проект, който е за 12 милиона лева, имам уверението на заместник-министър Валери Борисов, че на 22 февруари ще бъде обявена обществената поръчка, и срокът за подаване на оферти ще приключи април месец. Така че реално всеки ден ние работим за това електронното управление да се случи.
Сред очакваните резултати от тези проекти са: актуализация на нормативната уредба в областта на електронните услуги, свързване на ключови базови регистри и въвеждането на около 100 електронни услуги в държавната администрация; усъвършенстване на оперативната съвместимост и улесняване на достъпа до електронни услуги за гражданите и бизнеса. Електронното управление в момента се изгражда и доразвива и дейностите са в процес на изпълнение. Крайната цел е да помогнем за това администрацията да стане адекватна, гъвкава и достъпна.
Електронното правителство в неговия окончателен вид, кога го виждате реално и на практика ?
Сроковете са ясни, проектите трябва да бъдат изпълнени в периода, в който работи самата оперативна програма. Т.е. ние трябва да сме договорили всичките си проекти до 2013 г. и да ги разплатим до 2015 година. Във всеки един договор има заложен срок, който трябва да се гони, защото резултатите от проектите са важни за всички нас. Оптимизирането на процесите в държавната администрация е процес, който търпи развитие всеки ден.
Как оценявате изпълнението на програмата от началото на 2011 г. досега? Бихте ли направили паралел между усвоените средства и проекти в началото на 2011 и същия период на тази година? Колко са усвоените средства по отделните програми и в коя област са били те?
За Оперативна програма „Административен капацитет” 2011 година бе изключително предизвикателна и тежка. Трябваше да предприемем много мерки, за да оптимизираме работата на УО. Да заздравим системите за контрол, с оглед намаляване на риска от загуба на средства, а и по-ефективното разходване на тези средства. Така че започнахме реформата от самите нас, за да облекчим бенефициентите и да ускорим процесите по договаряне и по разплащане. Процедурите за кандидатстване са опростени и се планират спрямо нуждите на бенефициентите и в същото време е засилен контролът при изпълнението на проектите и разходването на средствата.
Можем да направим едно сравнение – В началото на януари 2011 г. стартирахме с по-малко от 0,5 млн. разплатени лева, а през януари 2012 г. изплатените по програмата средства бяха близо 3 млн. лв. Можем да кажем, че договорените средства към момента са около 64%, докато миналата година към февруари бяха 51-52% . Изплатили сме около 30% в сравнение с 25-26% в началото на миналата година. Разлика има, темповете трябва да се ускорят, но това важи не само за нашата програма, а за всички. Към момента нямаме риск от загуба на средства съгласно правилото N+2 N+3. Със сигурност мога да кажа, че темповете на изпълнение на програмата в момента са много добри. Към февруари сме одобрили над 350 проекта от общо подадени близо 1700, а сключените договори до момента са 328.
Кои са най-честите грешки, допускани от бенефициентите в областта на обществените поръчки?
Грешка е например залагането на дискриминационни критерии от различен характер, било то по финансова или икономически параметри, също така ограничаване на определени кандидати с оглед на тези критерии в полза на други, нарушаване на принципите на публичност, прозрачност, недопускане на дискриминация и нелоялна конкуренция, както и промяната на методиката и формулата за оценка в процеса на набиране на оферти по съответната обществена поръчка, което е абсолютно недопустимо. Пропуски има при пускането на обяви в Официалния вестник на Европейския съюз за дадената обществена поръчка.
Създаването на специализирано звено в УО, което да извършва този контрол, даде своя резултат. В помощ на бенефициентите, сме разработили и различни помагала, които да ги подпомагат в процеса на кандидатстване и впоследствие при изпълнението на проектите. Едно от тях е практическото Ръководство, което актуализирахме и което е публикувано на сайта. Направихме го по-простичко, по-достъпно, така че стъпка по стъпка описва процесите. В тези документи сме разяснили кои са най-често срещаните грешки от бенефициентите. Отделно от това, непрекъснато организираме информационни дни и обучения, където обясняваме кои са най-често допусканите грешки, за да може да минимизираме риска от загуба на средства по отделните проекти. Защото всичко впоследствие рефлектира върху бюджета.
Предстои Ви на 24 февруари среща с кметовете на общините, от какво обучение се нуждаят най-често служителите в общините?
Това е много важен въпрос за нас, за да можем да планираме предстоящите процедури спрямо нуждите на бенефициентите ни. Ето защо този петък, на 24 февруари, организираме в София голям информационен ден за всички областни и общиснки администрации. На него ще обсъдим както предстоящите процедури по програмата, така и потребностите от обучения за служителите в администрациите на местно ниво с цел подобряване на техните компетенции и умения при изпълнение на служебните им задължения. Това събитие е част от цялостната ни политика на прозрачност и добра комуникация в работата ни.
Това събитие не е случайно и с оглед скорошните местни избори, много голяма част от администрацията беше променена, има нови правила. Всяко едно кметство или областна администрация се опитва да оптимизира процесите си, а и да обучава своите служители, за да бъдат адекватни на новата нормативна уредба и процеса на усвояване на средства. Това информационно събитие е точно в тази посока – първо да се направи анализ на техните нужди, второ да поканим онези, които не са кандидатствали по оперативната програма, да се запознаят с възможностите по нея и впоследствие с критериите за оценка на самите проекти. Както и най-простичко да обясним колко полезна може да бъде ОПАК в момент на криза, да им кажем, че не е толкова сложно да се кандидатства, стига да имат воля за това. Винаги процесът е двустранен ние правим така, че нашите бенефициенти да получат най-доброто като услуга, но съответно трябва да има заинтересованост и активност от тяхна страна.
А колко са общините, които не са участвали изобщо по ОПАК, и кои са ви отличниците?
Ние направихме една справка, че около 260 са общините, а при нас са кандидатствали около 80, т.е. имаме един голям брой областни и общински администрации, които не са кандидатствали въобще или са кандидатствали и не са били одобрени поради недотам качествени проекти.
Имаме проекти с най-големите общини като например Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора и някои от тях са в контекста на електронните услуги. Но има и малки общини, една от нашите добри практики са Баните. Малка община, закътана в полите на Родопите, но това не пречи да има една добре организирана администрация с въведени електронни услуги. Така че критерият не е мащабът и регионът, критерият е по-скоро интересът на общината, нейният капацитет и отношение – дали искат да кандидатстват, доколко са запознати.
В контекста на това започваме една много силна информационна кампания. По този начин процентът на общините, които не са кандидатствали и не са успели да се доберат до финансиране, много скоро ще намалее. Информационни дни ще има от 5-ти до 9-ти март в София, Пловдив, Бургас, Варна, Ловеч и Враца. Това е една от всички мерки, които сме предприели, за да скъсим дистанцията и да обясним колко е важно да се кандидатства.
Отстрани изглежда, че средствата по ОПАК се усвояват по-лесно, отколкото останалите евросредства...
Ще ми се да е така и ако това е общественият ни образ, би било чудесно, защото процесът по кандидатстване, изпълнение на проекти и верификация на средствата, докато се стигне до плащането, е доста тежък. Ако бенефициентите ни смятат, че лесно се кандидатства по ОПАК, значи ние сме си свършили работата. Все още имаме за договаряне около 35% от бюджета. Необходимо е да получаваме качествени проекти и възможно най-много бенефициенти на централно и местно ниво да кандидатстват. Важното е ние да правим каквото можем, колкото ни е по силите, но според цифрите сме сред отличниците, което ни дава добро самочувствие. Надяваме се да имаме следващ програмен период за ОПАК, защото съгласно регламентите и волята на ЕК трябва да има финансови инструменти, с които да се върви в посока укрепване на административния капацитет и реформа в съдебната система. До 2015 година основната ни цел е да договорим на 100% бюджета си и да разплатим 100% от бюджета по ОПАК.