Скъпи читатели,
Има нещо отвъд голата патетика, което свързва септемврийските ни празници - денят на Съединението и Денят на независимостта.
Когато направим нещо, нещо само наше си, без да питаме никого, нещата се получават, а останалите "велики" мълчат.
Който пита - малкo пита, казваше бай Радой Ралин.
Днес питаме за всичко, ама за абсолютно всичко. Онези - "великите". На изток и запад.
И нещо хич, ама хич не ни връзва с тази тактика.
В резултат на това ядем пластмасови домати, дошли от през три-четири граници и четвъртвековно месо от другия край на света.
А тръгнем ли да пускаме тръба през нашата си земя или да купуваме самолет, съвсем става мътна и кървава.
Продължават да ни третират като амазонско племе, открито преди седмица.
Да помислим върху това, което можем да сторим сами. Предците ни доказаха, че няма нищо страшно.
Такива годишнини имат такава роля - да си спомним и да продължим напред променени.
Ако все минаваме с едната заря и напудрените кухи речи - кел файда.