Баба Стоилка с мъка затвори кокошките, приседна уморена на пейката пред вратата на дома си и погледна към съдрания некролог:
-Продане, ти ко мислиш - кой лъже повичи - Бойко или Киро?
Бай Продан по обективни причини не се включи в разговора, запазвайки пълен неутралитет.
-Мълчиш, нали. Лесно тий на тебе. Откак са взехми ни изтрезня. Сига пак ни тъ интирисува нищо...А ний тука на огън са пичем...- промърмори бабата и се накани да влезе в малката си къщурка.
-Бабо Стоилке, чакай малко - провикна се някой. Беше съседката Свиленка, наполовина по-млада от нея.
-Кажи ма, Свиленке? Казвай, че да пия ликарствата и да лягам.
-Бабо Стоилке, случайно да знайш нещо за онуй нещо? - хвана се за оградата съседката и раздруса увисналите кратунки.
-Кое нещо?
-За туй, дето... Кой лъжи повичи - Бойко или Киро?
-Аааа, нищо ни зная. И Продан ни знай, ей сига го питах. Ти, ако нещо чуйш, обади ми, чи са изтормозих.
-Убу, бабо Стоилке. Аз да ида до чинка Къна, тя ни мож да ни знай.
-И да знай, няма да ти рече, Господ да я убий - проклета жена е таз Къна...Ама, хай да влазям, чи почва придаването на онуй очилатото момиче с дебелите джуки. Тя мож да ни кажи кой лъжи повичи...