Коментар на Александър Детев:
Когато през февруари 1945 година Чърчил, Рузвелт и Сталин се срещат близо до град Ялта на полуостров Крим, те знаят, че Европа скоро ще бъде в ръцете им.
Континентът, който според различни оценки е загубил между 10% и 15% от населението си, е пометен от ужасите на Втората световна война. Инфраструктурата е съсипана, а Германия, която доскоро е била най-силната държава на континента, ще капитулира само след три месеца. Чърчил и Сталин ще се видят отново през юли, а към тях ще се присъедини Хари Труман след кончината на Рузвелт. Конференцията в Потсдам води до разделянето на Германия на четири окупационни зони, а Европа е разделена на "сфери на влияние", разпределени между т.нар. велики сили.
Осемдесет и една години по-късно трима лидери се опитаха да повторят тази среща, докато двама от тях отново водят войни. Но Тръмп, Путин и Си не са Рузвелт, Сталин и Чърчил. А "великите сили" не изглеждат толкова велики.
САЩ и Русия водят войни без ясен изход
От близо пет години Русия води пълномащабна война срещу Украйна, която се превърна в най-кървавата и смъртоносна след Втората световна война. По данни на американския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) общият брой на убитите, ранени и изчезнали войници вече надминава 2 милиона, като загубите на Русия са изчисляват на над 1,4 милиона. А изгледи за примирие няма.
През 2025 Русия е похарчила 7,5% от брутния си вътрешен продукт за армията, според данните на института SIPRI в Стокхолм, а голяма част от търговските ѝ отношения и пазарите ѝ за износ на горива бяха блокирани от санкциите на десетки държави.
Днес над 60% от световната икономика са в ръцете на държави, които са санкционирали Русия, както посочва центърът "Уилсън", а Русия е все по-зависима от Китай.
САЩ, от своя страна, водят война в Близкия изток, която също изглежда без изход. Доналд Тръмп е президент с рекордно нисък рейтинг, а историческата победа на демократите на последните междинни избори не вещае нищо добро за Републиканската партия.
В същото време под негово управление Вашингтон загуби голяма част от влиянието си, а традиционни партньори като Канада се обърнаха към Европейския съюз. Процес, диаметрално противоположен на събитията от края на Втората световна война.
Китай не може, а и не иска да спре конфликтите
Китай е партньор на Русия, но със съответните ограничения. Страната не участва директно във войната с Украйна, а сътрудничеството с държавите, осъждащи руската агресия, продължава да е ключово за комунистическата държава.
В същото време е видимо, че Пекин няма достатъчно влияние, за да сложи край на конфликтите в Близкия изток, които се отразяват на цялата световна икономика. Китайският външен министър Уан И тази седмица се срещна с представители на Иран и Саудитска Арабия и призова за политическо решение на проблемите в региона, но за момента усилията изглеждат безплодни.
"Мисля, че нещата се развиват, мисля, че той - и се надявам, че и другата страна - би искал тази война да приключи", коментира Доналд Тръмп по време на днешната среща с другите двама лидери по отношение на войната в Украйна. Тръмп обеща да сложи край на този конфликт ден след връщането си в Белия дом. Инаугурацията му беше на 20 януари 2025 година.
Днес пропастта между надеждата и реалните резултати изглежда огромна.
Кои са великите сили?
"Историята ни показва, че когато великите сили живеят в мир, светът е в безопасност; когато великите сили влизат в конфликт, светът потъва в хаос", заяви Си Дзинпин по време на тристранната среща днес. Но кои са великите сили днес?
Икономиката на Европейския съюз е над 8 пъти по-голяма от руската и с около 9% по-голяма от китайската, сочат данните на Световната банка. По средна продължителност на живота Европейският съюз превъзхожда Русия с над 8 години, Китай - с над 3 и САЩ - с над 2.
Въпреки че Старият континент изостава във военно отношение от десетилетия, а Франция е единствената ядрена сила в ЕС с далеч по-малък арсенал от Москва, Вашингтон и Пекин, инвестициите във въоръжаване и преосмислянето на стратегията за сигурност промениха приоритетите на 27-те.
В същото време ръстът на влиянието на редица други държави рисува картина на един многополюсен свят. Конфликтите в Близкия изток трудно ще приключат, ако Израел и Иран не вземат решения в тази посока. Турция, Пакистан и Саудитска Арабия наскоро сключиха партньорство в сферата на сигурността. Турция разполага с втората най-голяма армия в НАТО и огромно влияние в региона, Пакистан има ядрени оръжия, а Саудитска Арабия - огромни финансови ресурси. Влиянието на Индия, която участва в БРИКС, но разширява и партньорството си с ЕС, расте. Традиционни партньори на САЩ като Канада, Австралия и Япония търсят обединение на "средните сили", за което призова и Марк Карни.
След Втората световна война САЩ и Съветският съюз се превръщат в хегемони в световната политика за десетилетия наред, а Великобритания започва да губи постепенно своето влияние. И докато днес Китай продължава да разширява влиянието си, устоите на двата хегемона са разклатени.
Срещата в Ялта е втората между Чърчил, Рузвелт и Сталин. Днес втора среща между Си, Тръмп и Путин в Ялта трудно може да се проведе. Защото над нея ще прелитат украински дронове.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА