През 2007 година сумата от 172 милиона лева беше равна на издръжката на всички български съдилища взети заедно. Това бяха 0,3% от брутния вътрешен продукт на страната, преди да се разгори световната финансова криза. Златен период за т.нар. дедесари – измамниците, специализирани в източването на ДДС.
Не е случайно, че най-голямото единично ужилване на фиска с източване на ДДС, се случва именно в този период. Общата сума на отписаните като несъбираеми задължения по тази афера е точно 172 милиона лева. Това гласи информация на Националната агенция по приходите (НАП), предоставена на EURACTIV България по Закона за достъп до обществена информация.
Общо 51 милиона лева от тази сума са главница от несъбран ДДС, 80 милиона лева са лихви. Отделно срещу същата фирма има задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 41 милиона лева. Фирмата е заличена, а вземанията за 172 милиона лв. са отписани като несъбираеми от НАП през 2018 г. Ако бяха събрани, тези пари щяха да стигнат за построяването на два национални стадиона и близо 90 големи детски градини.
НАП запази името на фирмата – бушон за ДДС измами в тайна, но проучването на медията в съдебните регистри показа, че става дума за “Интернешънъл маркетинг импорт експорт” ЕООД. Това е фирмата, която е основна част от наказателното дело за източване на ДДС срещу енергийния бос Христо Ковачки.
Родилка в съдебната зала
През 2010 г. журналистите бяха удивени как родилка и едномесечното ѝ бебе са доведени принудително от Видин в съдебната зала в София, в която се гледа делото срещу бизнесмена Христо Ковачки за източване на ДДС. Родилката Румяна Христова стоя повече от час права с детето си на ръце в съдебната зала, докато обясняваше за фирмите си.
Прокуратурата твърди, че Ковачки е участвал в схема за източване ДДС, което е декларирал като реално платен данък по фиктивни сделки с доставчика “Интернешънъл маркетинг експорт импорт”. Фирмата се води на името на родилката. Тя обяснява, че е регистрирала фирмата, която се занимавала с ремонт на улуци и керемиди, но тъй като заминала за Кипър, дала пълномощно за управление на свой познат, а по-късно безвъзмездно му прехвърлила фирмата.
Оказа се, че Румяна Христова е осъдена на пробация заради необявената несъстоятелност на своята фирма. Пред полицията тя разказва, че неин познат ѝ обещал по 400 лева на месец, ако регистрира фирма на нейно име.
На първа инстанция Софийският градски съд осъди Христо Ковачки на 3 години условно за извършването на фиктивни сделки, които са довели до източването на ДДС. Обвинението за 16 милиона лева източен данък е значителна част от сума, която е превъртяна през фирмата на видинската родилка – “Интернешънъл маркетинг импорт експорт”. В крайна сметка обаче Ковачки е оправдан, а тезата на прокуратурата е разбита пред Върховния касационен съд
Босът е оправдан
През 2014 г. Върховният касационен съд оправда Христо Ковачки по всички обвинения. Прокуратурата не успява да докаже фиктивни сделки с машини и хранителни продукти. Ковачки не е подписвал лично никакви документи, това са правили неговите пълномощници.
Тезата, че Ковачки не е можел да не забележи постъпването на данъчен кредит от 16,8 милиона лева лева, също е опровергана. Съдът казва, че това би било вярно, ако цялата сума би постъпила реално и наведнъж и то по сметка на едно дружество. Сумата обаче е постъпвала по сметките на няколко дружества и на малки порции.
Докато за българския съд всичко изглежда е наред, то за НАП определено не е. Години по-късно данъчните са принудени да отпишат огромния дълг на фирмата, записана на името на онази нещастна жена от Видин, която бе принудена да свидетелства пред съда с бебе в ръце.
25 милиарда лева ги няма
Общата статистика, с която EURACTIV разполага, сочи, че НАП не успява да събере един от всеки пет лева, които гражданите и бизнесът дължат на фиска. За последните 4 години по сметките на НАП са постъпили суми в общ размер от 127,4 милиарда лева. Несъбраният остатък от тази сума е приблизително 25 милиарда лева
Агенцията изчислява събираемостта на 81% за последните четири години. Ако бяха събрани, тези пари щяха да са достатъчни за погасяване на по-голямата част от външния държавен дълг. Българската приходна администрация изостава от средния процент на събираемост на приходите в ЕС, който е около 85% годишно. Ако ефективността на НАП бе сходна със средната в ЕС, в бюджета трябваше да постъпят около 5 милиарда лева допълнително за последните 4 години. Сумата би била достатъчна за построяването на над 300 км магистрални пътища.
Общо 20 милиарда лева от този несъбран дълг са окачествени като несъбираеми или трудно събираеми. Те ще бъдат отписани през следващите няколко години.
“Задълженията, категоризирани като несъбираеми или трудно-събираеми, са на лица, които не притежават имущество, имат имущество на ниска стойност или предходни обезпечения в полза на кредитори с частни вземания, чиито размери надхвърлят стойността на имуществото. Вероятността да постъпят суми за погасяване на дълга на тези лица е минимална, като в значителна част от случаите е налице обективна невъзможност за провеждане на принудително изпълнение, което да доведе до парични постъпления”, се казва в анализа на НАП.
Измамите
НАП констатира, че данъчните злоупотреби често се осъществяват от дружества, които без да осъществяват действителна стопанска дейност, отчитат такава. С използване на верига от дружества се формират данъчни задължения, като отчитат големи маржове в цената, а следващите формират никакъв или минимален марж. Дружеството накрая на веригата ползва данъчен кредит за данък, който е начислен, но не е внесен.
При няколко фиктивни дружества, участващи последователно във верига от фиктивни доставки, дължимият реално към фиска ДДС се мултиплицира в ревизионните производства и надвишава реално дължимия към фиска данък. Така се оказва, че НАП начислява данък от 10 милиона лева, който не може да бъде събран, но реалната му стойност е 5 пъти по-малка.