На 1 ноември 1922 г. абдикира последният султан на Османската империя Мехмед VI.
Роден e през 1861 г. в Истанбул. Той става султан на 4 юли 1918 г., след като законният наследник на Мехмед V Решад Юзуф Иззетин, се самоубива.
Новият султан идва в тежки за империята години, започнали с революцията на младотурците и приключили с разгрома й в Първата световна война. Френски и британски войски са окупирали обширни територии в Близкия изток, които от векове са били притежание на султана.
Подложен на натиск от Запада Мехмед VI е принуден да приеме Севърският договор. Това е мирен договор подписан в парижкото предградие Севър (Sèvres) между държавите -победителки в Първата световна война и Османската империя. Парафиран е на 10 август 1920 г. и е част от Версайската система от договори.
От страна на Османската империя е приет от султана Мехмет VI, който се стреми да запази трона си, но движението на младотурците начело с Кемал Ататюрк отхвърля договора.
Основните клаузи в договора са териториални, военни и юридически.
Териториалните клаузи са свързани с разделянето на османските територии между победителките.
– Франция получава Ливан и Сирия, а Дулкадир и Киликия остават под френско влияние.
– Италия получава като зони на влияние Тарс, Анталия, Кония и части от централен Анадол и получава потвърждение за прякото присъединяване на Додеканезите към своите територии.
– Армения получава Ерзурум и земите около езерото Ван, заедно с областта Трабзон.
– Гърция получава Източна Тракия, заедно с Егейските острови и под формата на зона на влияние областта около Измир. След изтичането на 5 години, в областта се предвиждало да се проведе референдум, който да определи дали територията да стане част от Гърция или да остане в Османската империя.
– Великобритания получава Палестина, Трансйордания и Ирак, и части от Кюрдистан като зона на влияние.
– Босфора и Дарданелите са демилитаризирани и предадени под Международен контрол.
– Договорът предвижда и референдум сред кюрдите, който да определят бъдещето им. Референдумът така и не е проведен заради разногласия сред самите кюрди.
Военните клаузи предвиждат намаляване на османската армия до 50 000, разрешават запазване само на 7 бойни кораба и 3 торпедни лодки и забраняват на Османската империя да разполага с военно-въздушни сили. Освен това, се създава съюзническа контролна комисия, която да следи за изпълнението на военните клаузи.
Генералът от османската армия и герой от защитата на Дарданелите – Мустафа Кемал паша се изтегля в все още свободните територии, отхвърля властта на султана като изчерпана и старомодна и обявява намерението си да спаси държавата от катастрофата в която се намира.
На 1 ноември 1922 г., след като гръцката инвазия в Мала Азия е отблъсната, султанатът е официално детрониран, а на 17 ноември Мехмед VI напуска Истанбул на борда на британски военен кораб. Отначало той се установява в Малта, но бързо се премества на италианската Ривиера в Сан Ремо.