НАТО не умира, както погрешно смятат някои анализатори. НАТО просто е зомби, периодично реанимирано чрез различни методи, обикновено вуду магия. Това изтъква в свои анализ Дъглас Макгрегър за американското издание за геополитически анализи The National Interest.
И все пак реанимацията има своите граници, изтъква авторът и настоява, че "дори зомбитата накрая умират". След като Грузия, малката кавказка страна, която е разположена между Русия, Турция и Иран, лобира здраво да стане най-новият член на НАТО, е полезно да се разбере защо. След като животът на НАТО изтече със смъртта на съветската заплаха, сенатор Ричард Лугар беше сред първите, които през 1993 г. стигнаха до заключението, че НАТО трябва да излезе "извън територията или извън бизнеса".
"Това се оказа мощна вуду магия, която в края на краищата се превърна във водена от САЩ военна интервенция на НАТО на Балканите, където НАТО се стремеше да разшири демокрацията в Босна и Херцеговина и Косово между 1994 и 1999 г.", пише Макгрегър. Реанимацията получи голям тласък от програмата на НАТО от 1994 г. "Партньорство за мир". Очаквано поляците, чехите, унгарците и почти всички в Източна Европа, принудени да живеят под съветска окупация след Втората световна война, се наредиха на опашка да станат партньори на НАТО. Защо не? Коя източноевропейска страна не би искала пряка връзка с Вашингтон, който обеща военна помощ срещу руската заплаха, която всички смятаха, че неизбежно ще се завърне?
Вътрешната американска политика също изигра своята роля. Бил Клинтън се обяви за разширение на НАТО по време кампанията си за преизбиране през октомври 1996 г. Мистериозно, обещанията, дадени на съветския държавен ръководител Михаил Горбачов от американския президент Джордж Х. У Буш, от британския премиер Маргарет Тачър, от френския президент Франсоа Митеран, от германския канцлер Хелмут Кол и техните външни министри през 1990 г. - да не се разширява НАТО на изток; да не се разширява членството в НАТО към бившите страни членки на Варшавския договор - бяха пренебрегнати. Защо този важен стратегически ангажимент, поет от ключовите лидери на НАТО към президента Горбачов, беше пренебрегнат?
През 1990-те години руската заплаха не съществуваше и нямаше причина да се предполага, че ще се завърне. Освен това президентът Клинтън и сенаторите, които номинално отговаряха за провеждането на американската външна политика и политика на сигурност, бяха хипнотизирани от перспективите да бъдат от правилната страна на историята и даренията за предизборните кампании. Като се има предвид ненаситния апетит за пари в Конгреса, военнопромишленият комплекс на САЩ беше очевидно заинтересован от разширяването на НАТО и намери начини да се застъпи за него. Продажбите на оръжия за източноевропейските страни, поканени да се присъединят към НАТО, обещаваха огромни печалби. Брус Джаксън, вицепрезидент на американския оръжеен гигант "Локхийд Мартин" между 1993 и 2002 г., създаде Комисия за разширяване на НАТО и използва дарения от компании от военнопромишления сектор за лобиране в Конгреса за разширяване на НАТО.
След 2001 г. почти всичко можеше да бъде и се характеризираше като екзистенциална заплаха за американския народ: ислямисткия тероризъм или глобалния халифат, Китай, Иран, Венецуела, Куба, а към 2012 г. - възраждащата се Русия. Военните разходи нараснаха и сега американските сили са в Африка, Близкия изток, Азия и Източна Европа. По времето, когато президентът Обама завърши първия си мандат, Москва заключи, че разширяването на НАТО, съчетано с открито присъствие в Афганистан и Близкия Изток, наистина е координиран план за превръщане на стратегическото положение на Русия в незащитимо.
Както бившият американски дипломат Джордж Кенан изтъкна преди десетилетия, руското чувство за несигурност е дълбоко. Руският национален темперамент е склонен към обсаден манталитет с постоянен враг, който нахлува на руска територия. Правилна или неправилна, президентът Владимир Путин олицетворява тази перспектива. Въпреки, че руската икономика е по-малка от тази на Южна Корея, страна с 49 млн. души население, Путин възстанови военната мощ на Русия и самомнението ѝ за застрашаваща сила. Параноята на Путин накара някои наблюдатели да предположат, че Путин подготвя Русия за военен сблъсък със Запада. Това е преувеличение, но би било грешка да се съмняваме в решимостта на Путин да защитава правата на Русия в собствената си сфера на влияние.
Сега Грузия започва процес на присъединяване към НАТО. Грузия като Черна гора (и повечето страни членки на Алианса) е на опашката да се превърне в още един военен протекторат на САЩ, не съюзник. Освен ако американският президент Доналд Тръмп не иска Москва да заключи, че Грузия ще бъде бъдеща платформа за нападение срещу Русия, Иран или друга регионална сила, Тръмп трябва просто да каже "Не!". Време е зомбито НАТО да отиде в историята. Шарл де Гол беше прав: "Англия е остров, а САЩ не са в Европа", завършва авторът, предаде News.bg.