Минималист

Да се робува на стереотипите не е най-почтеното отношение към истината, но англичаните просто си го просят. Следобедният чай в пет, невъзмутимостта на лорда, който играе голф докато погребват съпругата му и изобщо всяка форма на дебелоглав традиционализъм винаги ще дават материал за попържане на типичния островитянин. Шегобийците има за какво да се заяждат и по отношение на британските автомобили. Още от времето на легендарния Bentley Blower англичаните изоставят идеята за животинска мощ за сметка на по-простичкия минимализъм, изразяващ се в намаляване на теглото и опростяване на конструкцията. Откак Lotus овършава де що има титли за печелене, британецът си вярва, че ниската маса компенсира липсата на достатъчно конски сили. В епохата на чудовищата с по 1000 и нагоре от тях, във Великобритания продължават да никнат ултралеки автомобили с почти мотоциклетна конструкция и динамични показатели.

Една от най-одумваните подобни играчки през миналата година стана Ariel Atom (АВТО пазар, бр. 359) с двигател от Honda и зашеметяващата специфична маса от 614 к.с. на тон. Някогашната мотоциклетна марка моментално се сдоби с вярна армия почитатели и клиенти. Примерът на фирмата и финансовият є баланс се оказаха заразителни. Още в началото на 2005-а и на сцената се появи може би най-сериозният є съперник в лицето на Deronda Type F. Приликите между двете возила са толкова явни, че на прима виста може да ги обърка дори специалист. Същият тръбен монокок, пълна липса на декоративно-предпазни панели и всякакви излишни дрънкулки, които само добавят ненужни грамове...

За разлика от Atom обаче Type F разчита не на японска, а на европейска мощ. Между сложната плетеница от заварени профили над задния мост наднича един от най-популярните агрегати на Volkswagen Audi Group, познат от почти всички модели на концерна с разширение 1.8Т. Сред тунинг ателиетата в Европа и по света въпросният двигател се слави като практически неподатлив на издевателствата на форсирането и изборът на създателя на Type F Анди Раунд звучи съвсем резонно.

Дизайнът на Deronda - доклокото изобщо го има - напомня донякъде на болид от Формула 1 от 60-те, но видът определено подвежда. Колата, която се произвежда в три модификации в зависимост от специфичната маса (F350, F425 и F500 - цифрата означава конските сили на тон), притежава великолепно балансирано шаси, окачване от поръчкови олекотени компоненти от реномираната марка Ohlins и за разлика от повечето подобни возила, включително Ariel Atom, набира като ракета във всички работни режими - компресорът ККК си казва думата.

Цената на Type F стартира от малко над Ј26 000, срещу които купувачът получава нахално непрактичен, но за сметка на това дяволски бърз автомобил, с който спокойно може да се опъва на возила с десеторно по-висока стойност. Конструкцията е създадена така, че абсолютно всички настройки по шасито - а те са безбройни -могат да се правят на люботелски начала без да се налага използването на специални инструменти. Анди Раунд, който по принцип е мениджър на авиационна компания, изтъква, че е създал колата за себе си и без идея да я лансира като търговски продукт, защото нищо на пазара не удовлетворявало критериите му за динамика и изчистена конструкция. Доколко може да му се вярва е спорен въпрос. Несъмнено е само това, че британците действително са твърдоглави традиционалисти. И нямат нищо против да печелят от това.

Автопазар