E.R.A.

Първата половина на 30-те години на миналия век сварва британската спортна школа в автомобилизма в недотам блестящо положение. Славните победи на Bentley и Riley са минало и самочувствието на англичаните страда основателно. Лично засегнат от нерадостната ситуация на английското автомобилостроене се чувства богатият състезател-аматьор Реймънд Мейс, който участва в различни стартове с Invictа. Той наема конструктора Рийд Рейлтън със задачата да създаде конкурентен автомобил в най-малкия клас, който да възвърне поне част от залязлата британска слава. Мейс основава марката E.R.A. (English Racing Automobiles) в Борн, Линкълншайър, през 1934 г. Намерението на британеца е да се противопостави поне частично на доминиращите по това време в моторните спортове големи германски и италиански производители, финансирани на правителствено ниво.

Не след дълго новосформираният отбор получава първия си автомобил. Той е екипиран с 1.5-литров двигател с механичен компресор. Негов конструктор е Мъри Джеймисън, който получава задачата да създаде агрегат, способен да се справи с конкуренцията в т.нар. клас "воатюрет". Британският отбор се ореинтира към най-малката категория, тъй като участие в Гран при не е по силите на толкова малко предприятие. Първата E.R.A. се различава слабо от Riley White и разполага с два разпределителни вала, разположени от двете страни на шестцилиндровия блок. Коляновият вал обаче е подсилен значително, а за гориво се използва метанол. Скоростната кутия е четиристепенна. Двигателят развива мощност от 150 к.с. при 6 500 об./мин., което си е значително постижение за онези години. Той става родоначалник на цяла серия агрегати с обем от 1.1 до 2.0 литра и мощност съответно от 160 до 240 к.с. С цена от 1 500 паунда, състезателната кола лесно намира 17 купувачи.

E.R.A. Type A се произвежда в множество разновидности, както всъщност и останалите моделни семейства от последвалите години до 1939-а, когато марката прекратява дейността си заради Втората световна война. Моделът има успех предимно в "домашни" стартове. Победи обаче са постигнати на престижни надпревари като Trophy of Brooklands, Isle of Man и на прочутата “Донингтън”.

С еволюцията на автомобила в Type B не закъснява и международното признание. Коли на E.R.A. се състезават успешно по цял свят - от Южна Африка до тогавашен Сиам. Марката печели стартове на "Масарик" в Чехословакия, "Нюрнбург" в Германия и губи единствено от свръхмощните коли на Alfa Romeo и Bugatti на "Рузвелт Рейсуей" в Щатите. На старта за Голямата награда на Великобритания E.R.A. се класира на второ място след Delage. Местната преса обаче не пропуска да отбележи, че френският автомобил струва един милион франка (10 000 паунда) срещу 1800-те, нужни за британското возило.

1937-а се сочи като най-успешната година в историята на E.R.A. Новият Type C постига неизброим брой победи в клас до 1 500 куб. см и практически няма конкуренция. Високооборотните британски двигатели, чиято литрова мощност нерядко достига 150 и повече конски сили, помагат на E.R.A. да записва ако не победа, то поне призово място в почти всеки старт, в който марката участва.През 1952-ра E.R.A. се завръща на състезателните писти с Type F. Зад волана на новия автомобил застава бъдещата звезда на британския моторен спорт Стърлинг Мос. Автомобилът обаче не е конкурентноспособен и не след дълго марката потъва в забрава. Опит да бъде съживена е направен през 1990 г., когато неколцина ентусиасти оборудват с механичен компресор няколко Mini Cooper-а и се състезават в най-малките класове с тях.

Димитър Димитров
[email protected]