Насилието над животни: тежки ли са наказанията в България?

Смъртта на 9-годишния йоркширски териер Кнопа в столичния квартал „Кръстова вада“ отново изведе на преден план въпроса дали наказанията за насилие над животни в България са достатъчно тежки и ефективни.

Кучето е починало на 1 ноември след удар с крак. Два дни по-късно пред дома на задържания мъж са се събрали хиляди протестиращи. По случая все още няма влязла в сила присъда.

„Той ми каза да остана вкъщи, но в този момент аз вече тичах – бягах, колкото сили имах, все още по домашни дрехи, за да спася „бебето“ си. За съжаление, вече беше твърде късно“, разказва собственичката на Кнопа Снежана Кишчук.

Ефективни присъди има само по част от случаите

На 3 февруари 2026 г. ГДБОП разби група в свищовското село Царевец. Според разследването участниците са снимали насилие над животни в импровизирано студио и са продавали видеата в затворени онлайн канали и платформи в чужбина.

Установени са 81 прояви на жестокост към животни и 15 видеа с порнографско съдържание. По делото са постановени ефективни присъди от по две години лишаване от свобода.

Друг случай, предизвикал протести, е смъртта на 14-годишното бездомно куче Мая в София през ноември 2025 г. Лекар от Военномедицинската академия е бил уволнен, но е освободен срещу гаранция от 5000 лева. Година по-късно присъда няма.

Делото в Перник продължава

В Перник двама обвиняеми са привлечени към наказателна отговорност за участие в престъпна група, жестокост към животни и пране на пари. Според обвинението те са снимали клипове с насилие над животни срещу заплащане и са ги продавали онлайн.

Двамата остават в ареста, а събирането на доказателства продължава. „Клиентите са от цял свят. До момента не сме установили български гражданин, който да има отношение“, заявява прокурорът Албена Стоилова.

От дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП определят случая като безпрецедентен по жестокост. Окончателна присъда по делото все още няма.

Размерът на наказанието не е единственият проблем

Според Петя Алтимирска от сдружение „КАЖИ“ предвидените в закона санкции са сред най-високите у нас. Тя уточнява, че деянията, извършени преди увеличаването на наказанията, се разглеждат по старите законови текстове.

„Много е важно да наблюдаваме съдебния процес и като граждани да проявяваме активност към прокуратурата, за да могат присъдите да бъдат протестирани“, посочва Алтимирска.

Бившият председател на Софийския районен съд и адвокат Методий Лалов смята, че проблемът не се изчерпва с размера на санкциите.

„Институциите действат бавно и тромаво, не довеждат случаите докрай, за да има и превенция, и възмездие“, коментира Лалов.

По думите му насилието над животни е израз на по-дълбока агресия в обществото. Алтимирска също посочва липсата на ефективен контрол върху стопаните, регистрацията, отглеждането и защитата на животните.

И двамата настояват гражданите да подават сигнали и да търсят отговорност от институциите при бездействие, но без саморазправа. Следващите решения по делата в София и Перник ще покажат дали разследванията ще завършат с окончателни съдебни актове.

Източници: btvnovinite.bg