Може ли неграмотни да гласуват?

Разгоряха се спорове и възражения по повод изискването да се попълва молба пред секционната комисия на български език. Това обобщава в профила си във Фейсбук социологът Петко Симеонов.

Наистина всички граждани, навършили 18 години, които не са под запрещение и не са лишени от свобода, имат правото на глас. При гласуването има само две условия - в изборната секция се допуска невъоръжен човек, който с облекло и поведение отговаря на добрите нрави.

Значи неграмотните също имат правото да гласуват. В Изборния кодекс те са споменати само веднъж - "Чл. 204.(5) Неграмотността не е основание за гласуване с придружител." Заедно с това ясно е дефинирано: "Чл. 202. Гласуването е лично и тайно."

Сега си представете всички текстови инструменти, използвани в изборния процес, които засягат само избирателя. Имена на партии и кандидати, списъци, програми на партиите и кандидатите, бюлетини, текстови плакати, листовки и агитационни материали, различни указателни надписи и инструкции.

Как неграмотният ще направи "информиран избор" и ще гласува по съвест?

Невъзможно е. При участие в изборите такъв човек е инструмент на чужда воля или изявява своя произвол. Той НЕ Е СУБЕКТ, който съзнава и може да носи отговорност за своите действия. С други думи, неграмотният в избирателния процес, а и не само при него, притежава качествата на "поставените под запрещение" и затова в граждански смисъл е равен с тях. Те нямат правото на глас. (Чл. 42 (1) от Конституцията)

Необходимо е да се внесат законодателни и конституционни корекции, лишаващи неграмотните от правото на глас.

Възниква възел от проблеми, които се нуждаят от нормативна уредба.