Нормално е банките да включват загубите от лоши кредити в лихвите

Петър Андронов е мениджър за България на КВС Груп и главен изпълнителен директор на СИБанк, която е 100% собственост на белгийската група. Преди това бе главен директор на управление "Банков надзор" в БНБ. Бил е член на Европейския банков комитет и на Комитета на европейските банкови надзорници към Европейската комисия. Завършил е "Финанси" в УНСС.

- Г-н Андронов, вярно ли е, че ни очаква ново покачване на лихвите по кредитите, с около 0.50%, поради задаващото се повишение на лихвите в еврозоната и в ЕС като цяло? Доскоро банкери твърдяха, че ресурсът на банките у нас не идва от европейските пазари, а предимно от местни спестявания, което значи, че лихвите не би трябвало да се вдигат.

- Този коментар вероятно е свързан с решението на Европейската централна банка да вдигне лихвения си процент с 0.25% и с очакванията до края на годината да направи още две корекции до 1.75%, което ще доведе и до промени в Юрибор. Затова лихвите по онези кредити, които са базирани на него, автоматично вървят нагоре, както когато Юриборът пада, те също тръгват надолу. Става дума предимно за фирмени заеми, така че промяната няма да засегне широко физическите лица.

Второ, поскъпването на ресурса ще се пренесе в България през външното финансиране на банките, което е към 1/5 от привлечените им средства. Ако общото финансиране на банките поскъпне с 0.25%, защото е базирано на Юрибор, с 1/5 от тази сума поскъпват привлечените ресурси на банките. Така че в резултат на направената малка стъпка - 0.25%, аз не очаквам някаква мащабна промяна в лихвите у нас, та дори и ЕЦБ да направи нова корекция с още 0.25%.

- Защо след като през 2009 г. лихвите по т. нар. стари заеми се качиха с 1-2%, а в отделни случаи и с повече, то през 2010 г. те изобщо не бяха понижени? Според статистиката на БНБ от началото на 2010 г. до началото на 2011 г. банките са свалили лихвите само по новосключените договори за заем за домакинствата, но не и за т.нар. стари клиенти.

- Трудно ми е да се съглася с този извод. Вярно е, че лихвите по новите кредити слизат значително по-бързо от тези по старите кредити, и е факт например, че от края на 2009 г. до февруари 2011 г. процентите по новите потребителски кредити са поевтинели с 1.12%, а по ипотечните заеми за физически лица - с 2% в левове, с 0.7% в евро. Като цяло новият бизнес по кредитите е поевтинял с между 1 и 2% за тези 14 месеца. Това е в същата степен валидно и за новосключените депозити.

Какво става със старите кредити и депозити? И в двата случая преоценката на старите отношения не може да стане автоматично. Ако една банка свали лихвите по влоговете си, това веднага се отразява по новия бизнес, но по стария промяната става едва когато настъпи падежът на съответния депозит. С други думи, преостойностяването на привлечените средства по стар бизнес на банките става за 2-3 години, а не изведнъж. Същото е и развитието по старите бизнес кредити - там не се извършва пълно и автоматично преостойностяване за онези кредити, които са базирани на банков лихвен процент (БЛП). За разглеждания 14-месечен период средното поевтиняване на фирмените кредити е от 10.43% за левове на 9.79% - приблизително с 0.7%, а в евро е близо до 0%. Минимално - с 0.20%, е поевтиняването и на старите кредити за домакинствата. Но ако погледнем депозитите за предприятия и за граждани за този период, т.е. как финансираме тези кредити, то съществен спад в лихвите също няма. Например, когато гледаме фирмените депозити в левове над 2 г., които са дългите пари, с които трябва да финансираш дългите кредити, те дори са поскъпнали - от 3.46% на 4.18%. В евро пък повишението е от 4.09% на 4.50%.

- Да, но основните депозити не са от фирми, а от граждани.

- Така е. Но ето и при тях какво се е случило. Левовите депозити от граждани със срок над 2 г. са поевтинели от 7.27% на 6.96%, т.е. с 0.30%, а в евро - от 5.93% на 5.69%, т.е. поевтиняването е с под 0.30%. Тоест цената на ресурса на банките е определящият фактор, който формира цената и скоростта на поевтиняването на кредитите.

- Но повечето депозити на гражданите са краткосрочни. Защо взимате като пример тези над 2 г.?

- Наистина са по-краткосрочни, но и потребителските кредити и овърдрафтите на фирмите са краткосрочни. В потребителските портфейли на банките, особено с приемането на закона за потребителския кредит, който е рефлекция на европейската директива, феноменът през последната година е потребителските кредити масово да се предплащат. Това предсрочно погасяване става най-вече защото голяма част от хората вече могат да вземат по-евтин кредит от друга банка и да си рефинансират заема. Тоест намалението на лихвите става и по този начин.

- Е, това не е ли хубаво, особено за конкуренцията?

- Това е хубаво, разбира се, и ние си даваме сметка за това.

- Да, но конкуренцията съществува реално само при потребителските заеми, защото при тях отпаднаха разходите по рефинансиране. Въпросът е какво правим при жилищните кредити, където има големи такси за предсрочно погасяване, спиращи конкуренцията. Има предложение в Народното събрание тази такса да отпадне за заемите с променлива лихва, но банките са против. Защо?

- Въпросът има две страни. Първата част е защо ние сме против това предложение. А втората е - то има ли изобщо смисъл. Първо, защо сме против? Няма никакъв смисъл някой импровизирано в България да въвежда законодателство, което вече в ЕС е почти окончателно прието, доколкото вече има и директива за ипотечните кредити. Какъв е смисълът ние да гласуваме наш закон, а няколко месеца след това да го отменяме и да въвеждаме европейската директива?

- Да, но в директивата пише, че по отношение на таксата за предсрочно погасяване държавите сами ще определят каква регулация да въведат. А и самата директива все още е само проект и ще минат поне 2-3 години, докато заработи реално, а не няколко месеца.

- Да, но в европейската директива има и други разпоредби и е добре да влезе с един нормативен акт. А дали има смисъл това предложение? Ние дори да премахнем или да намалим таксата за предсрочно погасяване, никой няма да премахне таксите за вписване и отписване на ипотека.

- Тези такси обаче са неколкостотин лева, а таксата за предсрочно погасяване е няколко хиляди.

- Не са толкова малки таксите за вписване на ипотека. Второ, между потребителски кредит и ипотечен кредит разликата е огромна. Едното отношение е за 3-5 г., а другото отива до 35-40 години. В момента банките предлагат облекчения под формата на преференциална лихва за първите години, нулеви такси за разглеждане, които са разчетени да бъдат изплатени от кредитополучателя във времето. Ако банките знаят, че клиентът утре може да върне кредита със заем от друга банка, а и на двете места той ползва преференциална лихва за първата година, очевидно банките ще се откажат да предлагат такива преференции. Така че тази промяна няма да е изцяло в полза на гражданите. Второ, в момента и без това се предплащат едва под 0.01% от ипотечните кредити.

Но нека да приемат това законодателство за таксата за предсрочно погасяване, нека то да отразява плътно европейската директива и ще видим колко граждани ще се възползват от него. Защото предплащането и всичките разноски по него са достатъчно големи - те стигат до 3-4% от стойността на кредита в допълнение към таксата за предсрочно плащане. Тоест всеки гражданин, който е взел 100 000 лв. кредит, трябва да е готов извън таксата за предсрочно погасяване да извади близо 3000 - 4000 лв. допълнителни разноски.

- Как ще убедите хората, че банките не включват загубите си от лошите кредити при калкулирането на лихвите на коректните кредитополучатели?

- Аз няма и да правя опити да ги убеждавам, защото това е някакъв абсурд - да убеждавам някого в несъществуването на основно правило в банкирането. Естествено, че банките включват тези загуби в лихвите. Когато оценяваш разликата между цената си на финансиране и цената на кредитиране, вътре включваш най-общо два големи компонента - издръжката на клоновата мрежа, персонала и т.н., и второ - загубите, които понасяш. Даже е задължително при създаването на кредитен продукт банките да отчитат потенциалните лоши кредити при формиране на лихвите, иначе ще се получи безсмислено губещо предложение.

- А не се ли прехвърлят твърде много рискове върху клиента - лихвен, валутен, рискът от просрочия и т.н.?

- Тук не сте права, отново подценявате конкуренцията. Рисковете се поемат и от самите банки. Лошите кредити се увеличиха в доста по-голяма степен, отколкото се качи цената на кредитирането. Ако в пълна степен просрочията бяха пренесени върху цената на кредитите, тя би била с няколко процента по-висока. Или ако банките всячески се бяха устремили да запазят печалбите си и да не поемат тази загуба, бихме имали печалбата от 2008 г., която беше 1.5 млрд. лв., а печалбата на банките за м.г. е 600 млн. лв. С други думи - близо 1 млрд. лв. от тази загуба банките са я поели, а отделно са направили отбиви от капитала си за още 1 млрд. лв.