Стоунхендж - мистерия или астрономически калкулатор

, Подредбата на камъните е взависимост от положението на слънцетоМегалитните останки, известни като Стоунхендж, се намират в ниската част на равнината Салзбъри, три километра западно от град Амзбъри в Южна Англия. Това не е единична конструкция, а се състои от серия от земни, дървени и каменни елементи, които са били преподреждани и премоделирани в продължение на повече от 1400 години. През 40-те и 50-те години на 20-ти век Ричард Аткинсън прави предположение, че строителството е било извършено на три етапа.
Според археолозите първият етап - най-ранната част от комплекса, датира от около 2950-2900 г. пр. Хр. Тя се състои от кръгообразен насип, ров и обратен насип с ширина около 100 м в диаметър. Вътре в земния насип са разположени 56-те "дупки на Обри" (наречени така по името на откривателя си), в които е имало дървени стълбове.
Вторият етап е след 2900 г. пр. Хр. и през следващите 500 години (до 2400 г. пр. Хр.), дупки от стълбове показват, че е имало дървени композиции в средата на паметника и при североизточния вход. "Дупките на Обри" вече не поддържали стълбове и били частично запълнени, като в някои от тях към пръстта бил добавен и прах от кремирани тела. Многобройните дупки на стълбове показват, че в тях е имало дървени конструкции, но не могат да бъдат разграничени ясни модели или конфигурации, които да дадат представа за тяхната форма или предназначение.
През третия етап (2550-1600 г. пр. Хр.) паметникът преминава през сложна серия от монтиране на големи камъни. Първата част се състои в поставянето на сините пясъчници в т. нар. дупки Q и R. По-късно те били махнати, а бил построен кръг от сиви пясъчници и трилитите били подредени във форма на подкова.
Кръгът от сивите пясъчници, широк около 33 м в диаметър, първоначално се състоял от 30 добре издялани изправени пясъчници, от които в момента са се запазили само 17. Камъните са равномерно подредени през около 1 до 1.4 м един от друг и се извисяват на средно 4 м от земята. Те са около 2 м широки и 1 м дебели и са заострени към върха. Всеки от хоризонталните блокове е оформен с такава извивка, че всички те да образуват кръга. Средната дължина на правоъгълните трегери е 3.2 м. Те са закрепени един за друг с помощта на сглобка "нут и федер" и са прикрепени към върха на изправените пясъчници с длабове. Кръгът от пясъчниците с хоризонталните си блокове е може би най-забележителната особеност на Стоунхендж по отношение на дизайна, точността на изработката и проектирането.
Камъните представляват твърдозърнест сив пясъчник със силициев цимент. Вероятно те са били донесени на мястото от тревистите хълмове Марлборо в Южна Англия, на около 30 км северно от Стоунхендж.
Трилитите са десет изправени камъка, подредени в пет самостоятелни двойки, всяка от тях с един хоризонтален блок. Те са били издигнати вътре в кръга от сиви пясъчници във формата на подкова, отворената част на която е обърната на североизток към главния вход на паметника. Били са подредени симетрично и наредени по височина. Най-високият заема централно място.
Само три от петте трилита са запазени
непокътнати досега, заедно с техните трегери. От другите е останал само един камък, като вторият камък и трегера са паднали на земята. Вероятно после са били добавени и сини пясъчници, които по-късно били махнати.
В последващия подетап е бил добавен овал от сини пясъчници в трилитната подкова, както и кръг от сини пясъчници извън подковата, но вътре в кръга от сиви пясъчници. Смята се, че сините пясъчници, монтирани в Стоунхендж, са се получили в резултат на различни оголвания във възвишенията Презли в Уелс. Как обаче са били пренесени до площадката в Стоунхендж и до днес остава повод за много догадки. По-късно една каменна дъга е била преместена от овала и използвана да образува подковата от сини пясъчници.
В последния подетап са били изкопани два концентрични кръга от т. нар. дупки Y и Z с цел в тях да се поставят камъни, но те така и не били използвани.Още през ХVІІІ в. било забелязано, че подковата от големи трилити и подковата от 19-те сини пясъчника в Стоунхендж
са обърнати по посока на слънцето
което изгрява точно в средата на лятото. Бързо последвали предположения, че паметникът трябва да е бил нарочно ориентиран и направен така, че сутринта в средата на лятото слънцето да изгрява точно над камъка на петата, а първите лъчи да огряват центъра на паметника между двете страни на подковата.
Това откритие е имало огромно въздействие върху начина, по който е бил тълкуван Стоунхендж. Според някои тази подредба на камъните е имала ритуална връзка в обожествяването на слънцето и постепенно се стигнало до извода, че Стоунхендж е бил построен като храм на слънцето. В по-ново време астрономът Джералд Хокинс стига до извода, че Стоунхендж не просто е подреден съобразно слънчевите и лунните астрономически събития, но може да се използва и за предсказване на други събития като затъмнения например. С други думи, Стоунхендж е бил нещо повече от храм, той е бил астрономически калкулатор.
Смята се, че подредбата не може да е случайна. Слънцето изгрява от различни страни в различните географски ширини. За да бъде подредбата точна, тя трябва да е била изчислена точно за ширината от 51°11'' на Стоунхендж. Ето защо тя е била от основно значение за проектирането и разположението на паметника на това място.
Подредбата също показва, че който и да е построил Стоунхендж, то той е имал точни
астрономически познания за пътя на слънцето
и освен това предварително е знаел съвсем точно къде изгрява слънцето в средата на лятото. Самото място също е било много важно, тъй като едва по-късно то е било маркирано по някакъв специален начин, като са изкопани ровове и насипи и да издигнати дървени и каменни конструкции.
По причини, които никога няма да разберем, точно това място е било от такова голямо значение, че не само са били изкопани ровове и насипи и по-късно подредени каменни кръгове и подкова, а и че някои от камъните са били специално докарани на това мястото от значително разстояние, което е изисквано изключително големи усилия.
Въпреки очакванията, композициите от големите каменни кръгове и подковата, с които Стоунхендж е известен, са били добавени на по-късен етап към паметника (най-вече през третия етап) и не са били от основно значение за лунните и слънчевите изчисления.
Днес първият етап от построяването на Стоунхендж е почти незабележим от посетителите. "Дупките на Обри" например не са били изкопани, за да поддържат изправени каменни блокове или дървени стълбове. От съществено значение са и "стационните камъни", подредени така, че да образуват правоъгълник, разположен в строго определена връзка с центъра на паметника и с "камъка на петата".
За археоастрономите "дупките на Обри" са служели за фиксирани отправни точки, а техният брой е бил от основно значение за астрономическите изчисления. Цикълът на луната например, който продължава 27.3 дни, може да бъде проследен, като се премества даден маркер по две дупки всеки ден, така че да обиколи кръга за 28 дни.
Малко по-сложно изчисление изисква преместването на маркера през три дупки годишно, така че да се завърши кръга след 18.67 години. По този начин се смята, че може да се следят точките на пресичане на пътищата на слънцето и луната, което предизвиква затъмненията. Тъй като луната се върти по своя път, двете пресечни точки се движат по пътя на слънцето, пълният цикъл на който е 18.61 години. С помощта на маркерите и дупките на Обри и като се следят посоките на слънцето и луната, астрономите в Стоунхендж са можели да изчисляват пресечните точки предварително и така да предсказват и лунните, и слънчевите затъмнения.
Дали това обаче е било предназначението на дупките на Обри, е доста спорен въпрос. През последните години върху астрономическите тълкувания бяха изградени по-фантастични представи за космическото значение на Стоунхендж и съвременния свещен друидизъм.
Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]