Турският Боб Дилън представи свой роман в София

Романът „Серенада“ на известния турски интелектуалец Зюлфю Ливанели бе представен от новото издателство „Книгопис“ и литературния критик Георги Ангелов в Зала 7 на Националния дворец на културата снощи.

Специално за българската премиера на книгата, преведена от Силвия Димитрова, в София пристигна и авторът.
Събитието бе озвучено тематично със „Серенада“ от Шуберт в изпълнение на известния цигулар Йосиф Радионов и пианистката Зорница Радионова.

Сюжетът
Мая Дуран от Истанбулския университет получава задача да посрещне на летището американски професор, поканен да изнесе лекция. Тя дори не подозира, че това рутинно задължение ще има съдбовно значение в живота й. Неочаквано за Мая, възрастният професор Максимилиан Вагнер привлича интереса не само на научните среди, но и на секретните служби. Мая долавя, че професорът носи в себе си тайна от времето, когато е живял за кратко в Истанбул, и това е и истинската причина да се завърне след близо 60 години.

По желание на професора отиват в малък град на Черноморското крайбрежие на Турция, където се случва нещо и странно, и затрогващо. Изправен на самия бряг и брулен от ледения вятър, професорът изважда цигулката си и свири, обърнат към морето. Тайната на тази загадъчна серенада постепенно се разбулва, за да разкрие пред Мая не само личната драма на професора, но и жестокостта на малко известно събитие от Втората световна война.

През декември 1941 година корабът „Струма” потеглил от Костанца с близо 800 души – нелегално емигрирали евреи, които се надявали да намерят убежище в Палестина, тогава под британско управление. Поради повреда корабът бил извлечен до истанбулското пристанище, но пътниците не получили разрешение да слязат на брега.

След двумесечни консултации между британските и турските власти се случило най-безчовечното – корабът бил върнат и изоставен в открито море. Ден по-късно той бил торпилиран от съветска подводница, както проучванията по-късно доказали.

На кораба загинала и Надя, съпругата на Максимилиан Вагнер, който я очаквал в Истанбул, но станал безпомощен свидетел на гибелта й. Ливанели заличава границата между реално и измислено и вклинява тъжния разказ за еврейката Надя и младия немски учен Макс, пренасяйки читателя в ужаса на нацистка Германия.

Преходът към пълното с тайни минало подтиква Мая да преосмисли потулвани истини за своите корени, достигащи до трагедията на арменците в началото на 20-и век и до гибелта на хиляди кримски турци в края на Втората световна война.

В тази книга има много история, но действителните събития не са просто декор на личните житейски драми. „Серенада” вдига завесата пред историческите табута, за да не се забравя вината на властниците, разпореждали се с живота на милиони.

„Серенада” е книга за силата на човечното в човека. В нея има много тъга, но и много надежда. Античният философски принцип „човекът е мяра за всички неща” е голямото послание на книгата. Истинското измерение дори и на мащабните световни събития остава съдбата на отделния човек.

Зюлфю Ливанели е един от най-обичаните и популярни турски интелектуалци.
Роден е през 1946 г. в град Ългън, Източна Турция. След преврата от 1971 г. е принуден да емигрира и живее в Швеция, Франция и Гърция. След завръщането си в Турция през 1984 г. става една от най-влиятелните личности в културния и политическия живот на страната си. Творец с много таланти, той е известен композитор, писател, филмов режисьор, политик и журналист.

Композиторът
Ливанели създава над триста песни, които му носят огромно признание и популярност. Музикалното му творчество включва и музика за тридесет филма, една рапсодия и един балет. Носител е на много музикални награди, сред които Наградата за най-добър композитор на песенния фестивал Сан Ремо 1999 г. На филмовия фестивал „Златен портокал” в Анталия на два пъти получава наградата за най-добра филмова музика, а през 2000 г. е удостоен с наградата за цялостен принос. Автор е на музиката към филма „Път”, спечелил „Златна палма” на фестивала в Кан през 1982 г.

През 1999 г. записва своята „Рапсодия на новото време” с Лондонския симфоничен оркестър. През същата година участва в концерта на хилядолетието в Париж под диригенството на Зубин Мета. Музикалните му произведения са издавани в много европейски страни и в Съединените щати. През годините изнася десетки концерти в Турция и чужбина, като печели голяма известност в Гърция, Германия и Холандия. Работи със световноизвестни звезди, като най-дългогодишно е сътрудничеството му с Микис Теодоракис и Мария Фарандури.

Легендарен е концертът му в Анкара през 1997 г., събрал няколкостотин хиляди души. През 2010 г. участва в концерта на групата U2 в Истанбул. Продължава да изнася концерти, като често напомня, че не е певец, а композитор, който изпълнява песните си.

Режисьорът
Ливанели е  режисьор на четири филма, сред които с най-много награди е „Мъгла”, донесъл му отличието за най-добър режисьор на фестивала във Валенсия през 1988 г. Филмът му „Желязна земя, медно небе”, в който работи заедно с продуцента Вим Вендерс, получава наградата за най-добър чуждестранен филм на фестивала в Сан Себастиан през 1987 г.

Писателят
Литературно творчество на Ливанели е в различни жанрове – разкази, романи, пиеси, публицистика. Писателският му дебют е през 1978 г. със сборник разкази. Първият му роман „Евнухът от Константинопол” излиза през 1996 г. и му донася Балканската литературна награда.

С най-много преводи в чужбина е романът му ”Щастие” (2002 г.), издаден и в България. Този роман вдъхновява и създаването на филм, станал емблематичен за съвременното турско кино. Романът „Последният остров” донася на Ливанели най-престижната литературна награда в Турция на името на Орхан Кемал.

През 2007 г. най-голямата книжарска верига в света „Барнс енд Нобъл” му присъжда наградата си за откриване на нов голям писател. С излизането си през 2011 г. романът „Серенада” предизвиква огромен читателски интерес и тиражът му достига 200 хиляди. Вече излезе германското издание на „Серенада”, а само седмица след премиерата й в България, книгата ще се появи и на гръцкия книжен пазар.

Политикът
Наричан „турският Боб Дилън”, Ливанели е значителна фигура в обществения живот на Турция. През 1986 г. заедно с Микис Теодоракис основава Комитет за турско-гръцко приятелство. Същата година участва във форум на световноизвестни творци, организиран от Чингиз Айтматов, където се среща и с Горбачов. Това познанство продължава много години и ражда книгата „Разговори с Горбачов за революцията”.

През 1994 г. Ливанели е кандидат за кмет на Истанбул. През 1995 г. подема кампания срещу насилието по телевизията и получава подкрепа чрез подписка, обединила 400 хиляди души. От 2002 до 2006 г. е депутат в турския парламент.

Привърженик на идеите за демократична, справедлива и толерантна държава, Ливанели участва в авторитетни международни форуми, конференции и инициативи. Изнася лекции в университетите „Харвард” и „Принстън”. От 1996 година Ливанели е Посланик на добра воля на ЮНЕСКО.