Откриха нов прародител на костенурките в Германия

Екип от палеонтолози е открил нов вид влечуги, подобни на костенурките, които са живели на територията на днешна Германия през периода Близкия триас, преди около 240 000 000 години. Според екипа, това изчезнало създание, на име Pappochelys, е липсващото звено в еволюционната история на костенурките.

"Мистерията как така костенурката има черупка е била дългогодишен въпрос в еволюционната биология. В случая на Pappochelys ние виждаме, че корема му е защитен от пръчковидни кости, някои от които вече са слети една в друга", каза член на екипа на д-р Ханс-Дитер от Националния природонаучен музей на Смитсониън.

"Такъв етап в еволюцията на черупката на костенурката отдавна е предсказан от ембриологични изследвания на съвременните костенурки, но никога не е бил наблюдаван при фосили -. До сега", заявиха от Държавния музей по естествена история в Щутгарт, където се изучават повече от дузина екземпляри от пра-костенурката, събирани от началото на 2006 година.

Pappochelys е бил с дължина от около 20 см и е живял в тропическа среда покрай бреговете на езеро в днешна южна Германия. Влечугото използвало своите малки заострени зъби, за да се храни с насекоми и червеи. Имал е дълга опашка, която най-вероятно е помагала при плуване.

Учените казват, че откриването на този вид потвърждава, че коремната част на черупката на костенурката е създадена чрез сливане на конструкция подобна на ребра и части от раменния пояс.

Физическите характеристики на Pappochelys са ясно междинно звено между два от най-ранните известни вида костенурки, Eunotosaurus и Odontochelys.

Eunotosaurus, смятан за най-старият предшественик на съвременните костенурки, датира от преди 260 000 000 години и е живял в днешна Южна Африка. Той притежавал много характеристики от днешните костенурки, включително широки ребра и липса на междуребрени мускули. Eunotosaurus също имал дълга и тънка опашка.

За сравнение, Odontochelys живел в днешен Китай преди 220 милиона година и имал напълно развита гръдна кост, дълга опашка и челюсти с малки зъби.

Pappochelys пасва идеално между тези два вида.