Продължават битката за свободата на индивида

Световната лига за свобода и демокрация (СЛСД) вече има и българска секция. Неин председател е доктор Нено Димов, който припомни пред гостите на церемонията как е възникнала Лигата и коя е нейната основна задача. При създаването си през 1954 г. СЛСД е имала за цел да защитава каузата на антикомунизма, антитоталитаризма и антиавторалитаризма. След победата на свободния свят над студената война изглеждаше, че битката за свобода и демокрация е спечелена окончателно.

Четвърт век по-късно ясно се вижда, че разпадът на Съветския съюз сложи край само на най-нечовешката проява на социализма. Прикрити под маската на демократи, социалистите продължават битката за свободата на индивида, но с нови средства, политическата коректност, левия мултикултурализъм, зеленият екстремизъм, ограничаване на свободата на словото.

Левият мултикултурализъм ни вменява да сме толерантни към различията, но това е възможно само ако се приема от всички. Не може да има многообразие на култури, ако една от тях не търпи, не понася останалите. Това е конфликт, а не многообразие. Не може да си толерантен към онези, които не те понасят.

Да кажем ясно: „нетолерантността към нетърпящите различие не е равенство. То е подчинение”. Европа има културни ценности, постигнати през вековете с цената на усилията и жертвоготовността на милиони хора, много от които платили с живота си.

Мултикултуризмът настоява за признаване на религиозните различия, но ние трябва ясно да кажем, че дискриминацията не може да е религия. Това е инструмент на социализма. Най-видимата проява на дискриминация е към жените, които за нашата европейска култура безспорно са равни на мъжете. Не и за ислямистите, които вярват, че жените са нисши същества, че трябва да се подчиняват на мъжа. Това атакува сърцето на нашата цивилизация, но политически коректните женски леви организации мълчат.

Зеленият екстремизъм ни вменява вина и насажда страх. Основен инструмент е заплахата от екологичен апокалипсис. А виновникът е индустриализацията. Тази индустриализация, която направи хората по-богати и по-независими, което донесе просперитет и благоденствие. Но социализмът е възможен в среда на бедност и зависимост, затова трябва да се противопостави на индустриализацията и капитализма изобщо.

Флагман на екологичният апокалипсис е глобалното затопляне и човешката вина за него. Прогнозите за промените на климата и последиците от тях, които бяха направени през 80-те години на миналия век и се отнасяха за 2010-2015 г. се провалиха, но това не пречи темата да се експлоатира отново като заменя комунистическия призив „Да се жертваме днес за да има светло бъдеще” с „Жертва днес, за да има общо бъдеще”.

Политическата коректност ни отнема свободата на словото и действието. Недопустими се оказват всякакви изказвания, оскърбяващи слуха, на която и да е по правило малцинствена група. Бедните всъщност са социално слаби. Умствено изостаналите – умни по различен начин. Циганите – роми.

Назначенията и уволненията се контролират не по кадърност и учения, а по квотна принадлежност към определена малцинствена група. По този начин социалистите замениха физическия терор – червен и кафяв  с психологически – зелен и розов. Невъзможността едно малцинство да получи властта беше заменено с даването на привилегии на всякакви малцинства за сметка на мнозинството и отново подрубриката всички сме равни.

Резултатът е мека форма на терор, следене, двойни стандарти, лепене на етикети, така добре познати ни от времето на комунизма. Всеки вид терор е враг на свободата. Без свобода не може да има демокрация. Ако искаме свободно и демократично бъдеще, трябва да идентифицираме точно новите мутации на социализма, а именно политическата коректност, левият мултикултурализъм и зеленият екстремизъм и да насочим усилията си към премахването им