Мажоритарен вот и строги закони при грешни решения

Мажоритарен вот, придружен със закони, предвиждащи строги наказания при грешни решения на народните избраници – това, според известния режисьор Съни Сънински е добро решение за излизане от лабиринтите на сегашното политическо статукво. Освен автор на театрални спектакли, добили култов статус - „Охранители“, „Вечерен акт“, „Уилям Шекспир – пълни съчинения“, „Дуенде“, най-новия „Последната тайна на Фреди Меркюри“ и много други, Сънински е и създател на уникалната експозиция „България на длан“, представяща миниатюрни копия на родни културно-исторически забележителности. Тази сбирка, гостувала в Брюксел при приемането ни в Европейския съюз, зададе иноватични стандарти при представянето на страната ни и дефинира патриотизма по друг начин – не с момите с гюловете и с шопската салата, а с местата, олицетворяващи българския дух. Като човек с отношение към тенденциите, раждащи се в обществото, за Факти.бг Съни Сънински коментира актуалната политическа ситуация и сподели виждането си за евентуални решения.

Г-н Сънински, повече от месец кипят протести с искане за оставка на кабинета и предсрочни избори. Ако приемем, че те постигнат целта си, възможно е новите избори да репродуцират същия или подобен резултат, който пак да изведе хората на улицата и така до безкрай. Какво би могло да ни извади от този порочен кръг?

Това, което ми се струва изключително важно, е да осъзнаем, че до момента в България всичко се случваше извън погледа на хората, извън техните възможности за контрол, въобще извън полезрението на видимото. Неслучайно в моя първи роман „Високо под земята“ казах, че най-важните решения винаги са се взимали на най-високото място – дълбоко под земята. Ето сега дойде моментът, в който хората възроптаха за това, че не виждаха как, защо и кой взима тези решения за тях. От друга страна, ситуацията в момента е толкова объркана, че прилича на едно кълбо от желания, които си противоречат, и ако хванеш едното, ще заплетеш случая още повече. Тоест, като че ли трябва това кълбо да се разреже с меч, за да се разкъса възелът, който ние сами затегнахме. В момента обществото ни за съжаление е разделено, то е оставено на произвола на собствените си решения, а както знаем 10 000 човека имат 10 000 мнения, 10 000 предложения... Бих искал да цитирам една пиеса, за да подскажа какво, според мен, трябва да се направи днес за България. В „Кавказкият тебеширен кръг“ на Брехт има много интересен пример: за да се разбере коя е истинската майка на едно дете, условието е всяка от 2-те претендиращи да се опита да го издърпа извън кръга. Която успее да го издърпа, тя е майката. Но истинската е тази, която обича истински детето - другата само претендира, че го обича. Когато започват да го дърпат, първата разбира, че ако продължава така, тя ще го убие. Затова тя го пуска, тя отстъпва. Е, в случая ситуацията с България е подобна.

Искате да кажете, че онези, които милеят за България, в момента трябва да отстъпят?

Точно сега много хора претендират за „майка България“ и се опитват да дърпат - всеки в своята посока. Протестите, струва ми се, правят нещо подобно. Макар че те са дълбоко обосновани и верни, те са ненавременни. Те са изключително безрезултатни с тази своя „симпатичност“, защото протестът трябва да има една цел – да води до резултат. Тези протести не водят до резултат. Ако резултатът трябва да бъде само да амбицира хората, да ги събира - той е вече постигнат. Но ако целта е да свали правителството – по този начин няма да стане. Не бих искал да казвам другия начин, защото той е ясен - той е радикален. Той не поставя ли в случая въпроса за тебеширения кръг? И дали ние от желанието си да „спасим“ България, не я разкъсваме в момента и не я правим на парцал?

Накъде според вас би трябвало да се насочи енергията на недоволството?

Тези монополи, за които се говори – те не са в Народното събрание. Те са се бетонирали в едни други офиси, те оттам дърпат конците на Народното събрание. Просто протестът е в грешната посока. Той атакува „слугите“. Те са една малка част от монопола. Ако наистина трябва нещо да се промени, то трябва да се окупират самите монополи. Какво виждаме в момента: цената на тока се намали, защото същите хора, които вдигнаха цената на тока – преди няколко години си гласуваха всички тия зелени кафяви и всякакви енергии, в момента гласуваха да отпаднат. Аз слушах как се приемат законите – те се приемаха много бързо. Защото същите хора, които гарантираха печалбата на монополите преди време, в момента им я отнеха. Защото казаха: вижте какво, ако не го направим - и вие, и ние заминаваме... Пак подчертавам: ситуацията е толкова оплетена, че откъдето и да дръпнеш само в една посока, тя ще се заплете още повече. Тук според мен трябва комплексно решение.

И все пак, в чие поле е топката, за да се тръгне към подобно комплексно решение?

Аз лично виждам ролята на президента в тандем с правителството, а не както в момента – по някакъв начин той играе ту с едните, ту с другите доста неясно. Президентът трябва да призове за примерно 3 конкретни искания от протестиращите. Те да се сложат на масата от инициативни комитети, а кабинетът на президента в крайна сметка ще отсее, ще консолидира 3-те най-важни. Тези 3 конкретни искания трябва да бъдат възложени като задание на правителството за точно определено време и, когато то ги изпълни, да подаде предварително депозираната оставка. И да отидем към избори. Това ми се вижда най-реалистичният модел България да остане, да се вслушаме в протестиращите и в същото време да свалим правителството, след като сме дълбоко недоволни от неговите резки грешки.

Хората искат оставката му, защото правителството няма мандат, макар да си мисли, че има. Той му е даден от избори, които всъщност се провалиха – ГЕРБ не са в парламента, 1 млн. души все едно не са представени там. Така че президентът трябва да вземе нещата в свои ръце. А хората много добре да си помислят какво искат.

Но за това трябва да се постигне някакъв обществен консенсус между власт и управлявани. Сега го няма.

Държавата на това се крепи – на негласния договор, че тези, които сме избрали, приемаме да ни управляват. Когато този договор се наруши, няма държава. Е, в момента едни са съгласни, други не са съгласни. За това има президент на всички българи.

Всичко останало е... хаос. Защото ако сега просто свалим правителството, с какво основание ще оставим следващото? Тогава може да се съберат три пъти по-недоволните... Нека обществото излезе с конкретни искания, ако трябва и от едната, и от другата страна – и от подкрепящите правителството... Дали ще бъде нов Изборен кодекс, дали ще е защита на земеделието, дали вдигане на заплатите... Този манифест, който ще се изкове заедно с хората, президентът да го възложи да се изпълни за точно определено време, след което да гарантира, че ще има избори.

Това ли е мечът, който ще разсече кълбото от проблеми и разнопосочни желания?

Трябва да се изкове меч от конкретности. В момента всеки е недоволен и иска нещо, а някои искания метафорично приличат на това да спре земята да се върти. Това според мен е мечът, който ще даде на хората усещането, че са хванали нещата в свои ръце: ще имат ясен обект – президентът като персонална и институционална яснота кой го възлага, и ще има оръжието – кой да го изпълни. Иначе какво правим: сваляме правителството... и сме обезоръжени. Защото исканията за смяна на политическия модел, така формулирани, приличат на искането за незабавна смяна на деня с нощта. Ние 23 години ковахме тоя модел и сега ще ни трябва време да изковем другия модел – с граждански контрол, с мажоритарни вотове, със защита на родното земеделие, привличане на качествени инвеститори, подпомагане на българската култура. Това е поредица от действия, които просто изискват време.

Споменахте мажоритарния вот като част от един нов политически модел. Смятате ли, че мажоритарните избори са решаващи, за да се промени статуквото?

Разбира се. Те са едно от решенията. Но те не са панацея. Защото нека да си представим парламент с 240 личности. Сега трима или четирима се карат „кой да води бащина дружина“, а 240?! Кога някой ще направи отстъпка, за да чуе идеята на другия? Партийният модел не е лош, но той се използваше по много лош начин, защото след първите 2 имена влизаха десетки незнайни. И в този смисъл мажоритарният вот е добър – да се знаят лицата. В момента беше много удобно да няма конкретности. Аз съм за мажоритарния вот като много важен политически инструмент, но не единствен. Нека си представим, че една политическа формация също може да има своите добри идеи. Нима трябва да бъде лишена от представителство, просто защото лидерът й е решил да прави партия, а не да излиза сам.

Колко хубаво би било, ако в парламента и сега имаше поне 15-20 независими депутати. Но истински независими, защото аз силно се опасявам, че един депутат много по-лесно се купува, отколкото цяла партия.

Много експерти твърдят, че вероятността мажоритарният кандидат да бъде обект на покупко-продажба е доста по-малка.

Той може да бъде изкушен, може да не бъде подкупен, но може да бъде подведен, защото срещу него ще се изправят корпорации и милиони сенки, които могат да го подхлъзнат. Самият човек може да бъде с най-чисти намерения, но да бъде оплетен в страшни подводни игри, дори да му бъдат направени клопки, само и само за да бъде отстранен. Разбира се обаче, че при мажоритарния вот човек излиза с лицето си! И той губи. Независимо кого слуша. Той губи достойнството си сам и... ние всички му викаме „Ууу!“. И какво от това?! Виж, ако има закон, че при решение, прието в ущърб на народа, след доказване на вината на народния представител, се предвижда наказание от 5 до 10 години зад решетките, повярвай ми, желаещите за парламента ще са много малко. Тоест кандидатът трябва да е наясно, че ако сбърка, отива в затвора. Сега какво се получава. Идва едно правителство и обявява, че ще съди предишните. Но има ли закон, по който да ги съди? Ако се изкове точно този закон, че някой е подсъдим при следните случаи: взимане на решение, нанесло вреда на държавата над 500 хил. лв. или накърнило интересите на общината с над 100 хил. лв, и това се докаже – затвор. Но сега няма нормативна уредба. И онези „горе“ се надсмиват на хората и казват: „Добре, съдете ни...“. Има правителствени решения, които провалят държавата за години напред, а ние просто изгонваме виновните от властта. Така че, мажоритарният вот, придружен със закони, предвиждащи затвор при грешни решения, вече е решение. Защото тогава народният избраник ще си помисли дали да вземе 10 млн. или да влезе за 10 години в затвора. Ще трябва да избере едно от двете. Може да има милионите, но няма къде да ги харчи. Или ако иска да има къде да харчи – няма да ги вземе.

Добра ли е според вас идеята да се узакони възможността избирателите сами да отзовават своите избраници, ако те ги разочароват?

Не, не съм за това. Аз съм „за“ това, още преди да се направи крачката към избора на дадена личност, да е направена законовата уредба, с която тази личност си заминава или влиза в затвора, ако сгреши. Той априори трябва да знае къде ще бъде набит и как ще бъде изгонен. Във всяко бизнес начинание или творчески проект ти трябва да знаеш началото и края. А ние какво правим толкова време? Знаем само началото, никой не знае какъв ще е краят.

И актьорите от сериалите се оплакват от същото: казват, че продуцентите им дават достъп само до началото на сценария, а нататък не са наясно нито със сюжета, нито със съдбата на собствения си герой... Да не би и ние да сме в нечий сериал?

Хайде да не гледаме на държавата като на творческа постановка, която не знаем как ще завърши. Това е много често оправдание на хора, които се мислят за „творци“, но не може да бъде оправдание на хора политици. Затова не бива, избирайки един човек, после ти да го сваляш. Не, ти трябва да си му определил рамките и да си му казал: ако направиш това и това, няма смисъл да те свалям – ти просто си под ударите на закона.

Съни Сънински

Режисьор, автор на експозицията „България на длан“