Тъжно е родители да обикалят със страдащите си деца по болници и да чуват: „Не сте за тук“! Мария Брестничка пред ФАКТИ

Проектът за изграждането на Национална детска болница получава нов тласък, след като служебният здравен министър Асен Меджидиев обяви пред дни, че окончателно е избран „най-подходящият“ терен за изграждане на държавна педиатрия. По думите му теренът отговаря на всички критерии за модерна европейска детска болница. Той е 40 декара и се намира в кв. "Горна баня", район "Овча купел", близо е до специализираната болница по ортопедия "Проф. Бойчо Бойчев". По темата пред ФАКТИ говори Мария Брестничка от Националната мрежа за децата.

- Г-жо Брестничка, защо въпросът за строежа на Националната педиатрична болница се превърна в такава сага?
- Да започнем оттам, че Детската болница би трябвало да бъде абсолютният консенсус между политическите партии – както и всички теми, свързани с децата. През 2018-а, след като ние - от Национална мрежа за децата, Българската педиатрична асоциация, Асоциация Родители и десетки други организации и граждани, настояхме България да има Национална детска болница, Министерски съвет взе най-накрая решението за създаване на Национална педиатрия. От тогава до сега, обаче, загубихме пет години, в които процесът първо тръгна в грешна посока с невъзможния скелет в двора на Александровска болница, а след това беше нееднократно рестартиран. За тези пет години можеше да построим Детската болница, ако бяхме започнали по правилния начин.

За съжаление, Националната детска болница в един момент се превърна в политически въпрос, който някак измести най-важната преценка – каква болница би осигурявала най-добрата здравна грижа за децата. От Националната гражданска инициатива „За истинска детска болница“ още през 2020 година внесохме седем стъпки, които да гарантират, че ще имаме модерна, високотехнологична болница, която е в състояние да осигури най-висок стандарт на педиатрична грижа. Сред тях са анализ на детското здравеопазване и на потребностите, подробно задание и отворен конкурс за изграждането и Пътна карта за управлението ѝ – защото и най-прекрасната сграда е безсмислена, ако няма кой да работи в нея. Не на последно място, настояваме за създаването на Обществен съвет, който да гарантира, че процесът по създаването на Детската болница е прозрачен, публично отчетен и преди всичко – в интерес на децата.

Преди дни министрите на здравеопазването и регионалното развитие обявиха, че е избран терен за Детската болница. Радваме се на толкова бърза реакция след пресконференцията, на която от НМД, БПА, родители и граждани попитахме кога най-накрая България ще има детска болница. Трябва да е пределно ясно, че Министерство на здравеопазването изгуби доверието на хората по отношение на Детската болница. Затова е ключово важно публично да бъдат обявени критериите и аргументите, по които е избран този терен, както и всяка следваща стъпка от процеса. Ние ще настояваме за това непрестанно.

- Колко е нужна Педиатрия на България?
- Ако говорим за Национална педиатрия, България продължава да е единствената страна в Европейския съюз, която няма Национална детска болница. Децата и техните родители са принудени да обикалят до 14 здравни заведения, за да получат адекватна здравна помощ на територията на София. Колко е тъжно десетки родители да са принудени да обикалят със страдащите си деца по болници и да чуват: „Не сте за тук“. И това не е защото лекарите не искат да помогнат, напротив – на много места детското здравеопазване се държи единствено на доброто желание и отдаденост на лекарите. Между другото, координацията между отделните клиники отнема много време и ресурси на самите лекари и медицински специалисти.
Детската болница е мечта на 40 години за България. След решението на МС през 2018 2 редовни и 2 служебни правителства започнаха прозрачна процедура за създаването на Детската болница, като всеки път на пътя ѝ изникват нови пречки и сензации. Несъмнено, Национална педиатрия е нужна, при това – спешно, но не на цената на компромис с качеството на здравната грижа. А това може да стане само с ясен план, който казва не само как ще бъде създадена сградата, а как ще работи Детската болница, кой ще работи в нея и как тя е свързана с останалите специалисти и детски клиники.

- Какво е различното при такава болница?
- Първо, принципното разбиране, че децата не са умалени възрастни. Децата имат нужда от специално отношение и грижи заради факта, че са човешки същества в много специален период от своето развитие, който определя в голяма степен целия им живот. Всички специалисти, които работят с деца, знаят, че е от особено значение първо как се общува със самото дете – зависи от възрастта му, разбира се, но голяма част от децата не могат да обяснят с думи как точно се чувстват; на тях не може да бъде обяснена сложна диагноза и план за лечение, по начина, по който можем да го обясним на възрастен. Нещо повече, в контекста на болничния престой, който е труден за всеки един от нас, за децата е от изключителна важност да се чувстват колкото се може по-сигурни, а това става с присъствието, участието и спокойствието на родителите. Създавайки детска болница, не можем да мислим само за децата, а и за мястото на родителите. Как и едните, и другите са подкрепени не само с най-добрите медицински грижи, но и с психологическа подкрепа, например.

Второ, нужно е категорично да си кажем, че Националната детска болница трябва да предоставя най-високото възможно ниво на педиатрична грижа в България. И нещо повече – да развива детското здравеопазване. Това е болницата, която се занимава с тежките и сложните случаи и наред с това тя трябва да предоставя възможности за развитие на педиатричната грижа, да обучава млади педиатри, дори да създава възможности за научни постижения.

- Появиха се и частни интереси, но лекари казват, че няма педиатри за две болници?
- Ако става дума за намерението да бъде направена частна детска болница, то, разбира се, частната инициатива също има своето място. То обаче е, след като държавата гарантира работеща Национална детска болница. Проблемът с липсата на педиатри е огромен и, да - няма толкова детски лекари. Нещо повече - въобще няма педиатрични медицински сестри, особено за две болници. Нещо повече, ако погледнем сегашното положение, на база собствения анализ на Министерство на здравеопазването, виждаме, че заетостта на педиатричните болнични легла в София е между 50 и 80%. Няма отговор на въпроса за какво са ни още няколкостотин болнични легла - които ще лекуват кого? Заедно с това практиката показва, че сложните и тежки случаи пак се озовават от частните в сега съществуващата държавна СБАЛ по детски болести „Иван Митев“ – където лекарите работят въпреки недобрите условия, които имат.

- Къде се къса връзката между истинската нужда от такава болница и политическото говорене, за да седим на едно място?
- Знаете ли, в България никой не отговаря за детските политики. Разбира се, ние имаме Министерство на здравеопазването, което отговаря за детското здраве, Министерство на образованието, което отговаря за училището и така нататък. Липсва обаче една институция, която реално да има мандата да отговаря за това децата да бъдат виждани в цялост, а детските политики да бъдат координирани. Така различните решения, които се взимат по отношение на политиките у нас, далеч невинаги биват оценявани от гледна точка на техния ефект върху децата. В съвсем конкретния случай на Детската болница една добра координация между различните системи и политики означава, че тя не само трябва да е високотехнологична, да предоставя съвременна здравна грижа, а и трябва да осигури психологическа и социална подкрепа, да осигури възможност на децата да продължат образованието си по време на болничен престой, да могат да имат възможности за игра, за културни мероприятия… Това изисква координацията на много и различни системи, при това далеч не само в Националната детска болница, но и във всяка една болница, в която деца имат болничен престой.

- И докато само се говори, всичко е за сметка на здравето на децата. Така май излиза…
- Друг голям проблем, който имаме в България, е, че държавата няма план какво иска да постигне за хората под 18 години. Включително и в нарушение на собственото ни законодателство, България няма Национална стратегия за детето, която да казва какво трябва да направят институциите, за да гарантират най-добрата грижа за здравето на децата, включително – при това говорим не само за физическото, но и за психичното и за социалното здраве. Ние все още нямаме и отделна стратегия за детско здравеопазване – макар да имаме уверението на МЗ, че по такава се работи, тя не е обсъдена нито с педиатрите, нито с гражданските организации. Това, съчетано с липсата на отговорна институция, води до съвсем конкретни примери, в които децата „изпадат“ от системите и всъщност те са тези, които плащат за системните пропуски.

- Когато болен пациент се залежи, защо е практика от частната болница бива преместен в държавна. Свидетели сме на това доста често…
- Както споменах, това, което и лекарите споделят, е, че при децата също тежките и сложни случаи накрая се озовават в държавната СБАЛ по детски болести. Както казахме и по време на пресконференцията преди около две седмици - нищо не задължава частната болница да се ангажира с лечението на тежки заболявания с продължително лечение и недостатъчно финансиране, вместо да се насочи изключително към лечението на по-леки заболявания с по-добре финансирани клинични пътеки. Именно затова въпросът за Националната детска болница трябва да бъде решен преди този за частната.

- Как се работи с деца, всъщност. Има ли някаква универсална рецепта…
- Първо и преди всичко трябва да вярваш, че децата са хора и личности. Детството не е универсално – децата са много различни. За да можеш да работиш с всяко едно дете, трябва да го разглеждаш като участник и партньор, а не като обект.