България ли - не, всичко е в София! Дори и ако трябва да раждаш…

България ли - не, не! Земя като една човешка длан… Но всичко е в София! Дори и ако трябва да раждаш… Това е. Почина едно детенце в линейка, защото се роди в линейката, пътуваща от Сандански до Петрич. Защо пътува? Защото в болницата в Сандански може да се ражда само 15 дни в месеца. В другите 15 дни от месеца докторите ходят в Петрич. Защо само 15 дни работи болницата в Сандански? Защото няма персонал? Как е в Петрич – същото. И там се ражда само 15 дни в месеца, когато има доктор. Когато няма доктор се пътува. Къде? До Сандански? Защо? Защото в другите 15 дни от месеца докторите са там.

Имало бременни жени в Сандански… Раждат според това дали има доктор. Но имали термин, това е биология, все пак… Няма значение – има доктор през 15 дни, терминът ти съвпада, печелиш, ще родиш. Терминът не ти съвпада… Проблем. Има линейка и пътуваш в зависимост от това къде е докторът! Ако стигнеш, стигнеш. Ако не… Вдигна се шум около случая с починалото детенце. Извинете! Да, то е бебе, току-що родено. Просто е по-правилно да кажем, че почина един българин. Вдишал, може би, само няколко глътки въздух. Бог да го прости, българинът! Но такава му е съдбата. Трябва да се ражда не според биологията на човека, а според графика на докторите – има ли ги, или ги няма. В провинцията е така. Молиш се да има доктор, после да ти обърне внимание, че може и да те излекува.

Няма персонал - знаем го. Заплатите са им ниски – знаем го. Работят по няколко смени – и това го знаем. Уморени са, изнервени са, троскат се. Пациентите пък направо налитат на бой. Такова е здравеопазването в провинцията. Някак оцеляващо. И когато нещата загрубеят, когато докторите се чувстват несигурни, преуморени, когато искат да се застраховат, когато се чувстват безпомощни, казват: „Бягай в София!“

И хората хукват. Кой как може. Защото се спасява. Само и само да стигне в заветната София.

Скоро едно бебе на година и половина чу това. То е от района на Благоевград. Седмица с повръщане и разтройство, не могат да го стабилизират. И накрая чу заветните думи: „Бягайте в София, защото няма какво да направим!“ И то избяга в София. Стигна бързо, приеха го. Стабилизираха го и го изписаха. Защото в София има болници, че и никнат нови като гъби. Стана ли вече София олицетворение на България! Стана. Защото за всичко се бяга в София. А какво остана от…

България
Земя като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Георги Джагаров