Почина Никола Даскалов - един от последните оцелели концлагеристи от „Белене“

Отиде си Никола Даскалов - един от последните живи лагеристи от комунистическия концлагер „Белене“ от 50-те години. За кончината му съобщиха от семейството му в социалните мрежи.

„Тази нощ на 90-годишна възраст си отиде нашият баща Никола Даскалов. Той живя достойно и беше силен и активен човек до последно“, пишат близките му в своя пост във фейсбук.

Никола Даскалов е роден на 8 септември 1934 година. Баща му, Димитър Даскалов, е областен директор на Пловдив. След идването на комунистите на власт бащата е арестуван, малтретиран и впоследствие осъден от комунистическия Народен съд на смърт. Разстрелян е на 10 февруари1945 година.

През 1948 г. със съученици Никола решава да се присъедини към антикомунистическото съпротивително движение в Балкана. Майката на един от съучениците му ги издава на властта, след като прочита оставеното от сина ѝ прощално писмо. При задържането им властите изземат от Никола дневника му, където намират негови писания срещу режима и Георги Димитров.

Никола все пак е освободен, но малко след това е изселен от София заедно с майка му. Двамата се установяват в родното село на баща му - Брестница, Тетевенско. Никола учи в Ябланската гимназия. В гимназията комунистическата власт продължава да следи Никола. Изпращат му провокатори, които се опитват да го подмамят да участва в конспирация за взривяване на мост, както и в такава за бягане в чужбина.

Когато едва навършил 18 години, през 1952 година, докато чака автобуса за Брестница в Тетевен, е арестуван, заради същите конспирации, за които по-рано провокатори се опитват да го вербуват, пише сайтът „Истории от Белене“. Така бил изпратен в концлагера „Белене“, където прекарва девет месеца.

След като напуска лагера, той работи като изкопчия, тухладжия, тенекеджия, зидаро-мазач, каучуков пресьор, професионален шофьор и фотограф.

Автор е на няколко книги, сред които и неговите спомени „Няма оазиси в червената пустиня“.

За кратко Никола Даскалов е и заместник-министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров в периода юни-декември 1992 година.