България въвежда еврото със смесица от ентусиазъм и страх

България стана току-що 21-вата страна от Европейския съюз, приела еврото – събитие, което посрещнато толкова с радост, колкото и със страх, след като тази балканска нация се присъедини към ЕС преди 19 години, пише испанският в. "Паис".

"Теглих 100 евро, за да разгледам банкнотите и да празнувам", признава с огромна радост 58-годишната програмистка Мариана Вълкова, след като заедно с приятелите си танцува българско народно хоро в новогодишната нощ в центъра на столицата.

В полунощ много граждани се събраха, пренебрегвайки минусовите температури, за да отпразнуват влизането в еврозоната пред сградата на Българската народна банка, където бяха прожектирани монетите от новата валута, с което се сбогуваха с лева, използван от 1880 г.

"Влизането ни в еврозоната ще даде тласък на бизнеса и ще ни приближи още повече към Европа", прогнозира Вълкова.

На 1 януари магазините бяха отворени, въпреки че беше празничен ден. На места новите евро не са стигнали и продавачите са били принудени да помолят клиентите да плащат с карта, отбелязва вестникът.

Въпреки че реалното въвеждане е сега, от два месеца насам търговците вече показват промяната на местната валута към еврото, което води до това, че цената в евро почти винаги завършва на стотинки.

"Закръгляме в евро надолу", разказва Нина Зарева, собственичка на магазин за продажба на чорапи. Петдесет и седем годишната жена е на мнение, че новата валута ще даде тласък на икономиката, която, според нея, е силно засегната от политическата криза.

България е страната с най-ниския доход на глава от населението в ЕС (11 330 евро през 2024 г., по данни на Евростат). В началото на декември в страната имаше масови протести, оглавени от поколението Z, срещу бюджета, за който гражданите смятаха, че засилва разрастващата се корупция. Това доведе до колективната оставка на трипартийното правителство с консервативна ориентация.

През март се очакват нови избори, осмите за четири години.

"Нуждаем се от стъпки, които да ни дадат надежда, и без съмнение еврото ни я дава", казва Зарева – на перфектен италиански, отбелязва в. "Паис".

От друга страна, други търговци очакват повишение на цените.

"Доставчиците вече ни увеличиха цените, затова и ние направихме същото, макар и само с около 20 стотинки засега", обяснява Мария Дончева, собственичка на бар De vin, специализиран в български вина. Шейсет и три годишната търговка посочва, че знае за много заведения, които са решили да затворят за няколко дни, за да избегнат обърквания с промяната.

"Ситуацията ще се нормализира след около две седмици, но в началото ще бъде сложно, защото нямаме достатъчно налични средства, за да отговорим на търсенето", добавя тя.

На Женския пазар, най-големия в София, се забелязват много затворени сергии. Тези, които са отворени, смятат, че липсата на евро може да им създаде проблеми, но са го направили и в знак на протест.

"Започнахме да връщаме ресто в евро, но веднага се наложи да се върнем към лева", казва Николай Спасов, продавач на плодове, докато показва кутията, в която съхранява еврото. "Потребителите питат дали могат да платят с старата валута и, разбира се, нямаме друг избор, освен да я приемем", добавя той.

Единната валута беше въведена за първи път в 12 държави на 1 януари 2002 г. — сред които и Испания — и оттогава вече я използват 350 милиона европейци. През 2020 г. България влезе в така наречената чакалня на единната валута, заедно с Хърватия, която я въведе през 2023 г. "Сега най-накрая ще може да участва в вземането на решения в рамките на тази парична уния", посочва Георги Ангелов, икономист от Института "Отворено общество" в София. Сред ползите той посочва по-безпроблемна търговия, по-ниски разходи за финансиране и по-стабилни цени.

Смята се, че малките и средните предприятия ще спестят около 500 милиона евро от валутни комисионни, а секторът, който ще спечели най-много в черноморската, ще бъде туризмът, който генерира 8% от националния БВП, около 110 милиарда евро.

От 2021 г. поредица правителствеа на страната с 6,4 милиона жители защитават присъединяването към еврозоната с надеждата, че това ще даде тласък на икономиката, ще засили връзките със Запада и ще я защити от влиянието на Русия, отбелязва "Паис". Въпреки това българите отдавна са разделени по този въпрос. Мнозина се опасяват, че въвеждането на еврото може да доведе до по-високи цени и да добави още политическа нестабилност. Според последния Евробарометър 49% от населението се противопоставя на еврото. Въпреки всичко това президентът Румен Радев приветства влизането в еврозоната като "последната стъпка" от интеграцията на България в семейството на Общността, макар да изрази съжаление, че не беше проведен референдум.

От края на декември опашки от хора изпълват обменните бюра и банките. Те обменят пари в евро, но купуват и злато. В продължение на шест месеца българите ще могат да обменят до 10 000 евро без комисионна и без да доказват произхода на парите. След това ще трябва да го правят в БНБ.

"Еврото ще навреди на икономиката, защото еврозоната има силно инфлационна политика; институциите не обръщат внимание на наближаващата дългова криза, а по-малките страни от еврозоната, като България, рискуват да бъдат пренебрегнати поради своите вътрешни политически особености", казва Траян Дамянов, който чака вече повече от половин час и няма изгледи да бъде обслужен скоро. Трийсет и четири годишният застрахователен брокер, който признава, че ще купи злато, защото го смята за по-сигурно убежище от еврото, подчертава, че инфлацията е висока. Въпреки че официалните данни я поставят на равнище от 5%, Дамянов уверява, че въздействието е по-голямо: "При много храни и стоки от първа необходимост увеличенията са около 20%; хората са наясно с това, въпреки че статистиките не го отразяват".

Институциите се опитват да разсеят тези опасения. "Имаше силна политическа съпротива срещу присъединяването към еврото, дори от партии, които бяха част от правителствените коалиции, но ние успяхме да овладеем икономическата ситуация, като увеличихме заплатите и пенсиите и изготвихме план за намаляване на дефицита до 2% и ограничаване на инфлацията", твърди Асен Василев, трикратен министър на финансите от 2021 г. насам. Той е отговорен за подготовката на страната за присъединяване към еврозоната, отбелязва "Паис".

"С еврото се получават ниски лихвени проценти, по-малък риск при инвестициите; при транзакционните разходи ще спестим около един милиард евро годишно, тъй като 60% от нашия износ и внос идват от еврозоната“, добавя Василев, настоящ лидер на опозицията, част от партия "Продължаваме промяната" (която изданието определя като разположена в център-лявото на политическия спектър), в коалиция с "Демократична България".

Един от безспорно положителните елементи след смяната на валутата е изсветляването на доходите. "Ако погледнем количеството пари в обръщение, монетите и банкнотите в лева са намалели с 7,5 милиарда евро за една година; а между Коледа и Нова година над 500 милиона са влезли в банковата система", твърди бившият министър на финансите. Пазарът на недвижими имоти също е абсорбирал значителна част от тези нелегални пари.

"Жилищата струват с 50% повече от преди, тъй като много хора смятаха, че е моментът да ги закупят, в случай че цените скочат с въвеждането на еврото, така че по същество голяма част от тези пари са отишли там, а останалата част – в банковата система", подчертава Василев.