След България експанзията на еврото е изправена пред препятствия в оставащите държави от ЕС

България стана 21-вият член на еврозоната днес, въпреки противопоставянето на половината от гласоподателите, с което в 27-членния Европейски съюз останаха само шепа държави, които все още не са приели валутата.

Въпреки че обществената подкрепа за еврото е висока в някои от въпросните страни, включително Унгария, евроскептичните партии в управляващите коалиции и в националните парламенти вероятно ще се въздържат от по-нататъшното разширяване на евровалутната зона в обозримо бъдеще. Ето кои са оставащите държави.

УНГАРИЯ

Около 72% от унгарското общество подкрепя приемането на еврото според проучване на "Евробарометър", направено от октомври до ноември миналата година. Това е най-високото ниво на подкрепа сред страните от ЕС, които не са приели еврото, въпреки евроскептицизма на премиера Виктор Орбан.

Лидерът на опозицията Петер Мадяр заяви, че ще ориентира страната към приемане на еврото, ако неговата дясноцентристка партия спечели изборите. Унгария обаче има най-големия дълг в ЕС като дял от производството извън еврозоната, докато съкращенията на дефицита ѝ от пандемията от КОВИД-19 са в застой на фона на големите предизборни разходи на Орбан.

Дори и Унгария да отговаря на всички критерии за влизане, присъединяването към еврозоната няма да е възможно без парламентарно мнозинство, тъй като Орбан, който се противопоставя на по-дълбоката интеграция с ЕС, е закрепил форинта като национална валута на Унгария в конституцията.

РУМЪНИЯ

Страната се бори да намали най-големия бюджетен дефицит в ЕС, което означава, че може да отнеме няколко години да стабилизира финансите си, за да има реална перспектива за присъединяване към еврозоната.

Обществената подкрепа за еврото е 59%, показа проучване на "Евробарометър". Въпреки това, при положение че Румъния е изправена пред висока инфлация, мерки за строги икономии и дейна крайна десница, чакаща преди изборите през 2028 г., темата остава встрани от обществената дискусия.

ПОЛША

В Полша, където обществената подкрепа за еврото е 45%, финансовият министър Анджей Домански заяви, че Варшава не работи по приемането на евровалутата и че най-голямата икономика на ЕС извън еврозоната е "щастлива да има собствена валута".

Ярослав Качински, лидер на най-голямата опозиционна партия "Право и справедливост“, заяви, че всеки, който се стреми да въведе еврото, е "смъртен враг на Полша“.

ЧЕХИЯ

Чешката обществена подкрепа за еврото е 30% според "Евробарометър", и правителството няма планове да предприеме стъпки за приемането му. Нивата на чешкия национален дълг все още са много по-ниски, отколкото в "повечето страни от еврозоната“, така че за мнозина влизането повишава риска от поемане на отговорност за по-задлъжнелите страни.

Премиерът Андрей Бабиш беше проевронастроен като бизнесмен, както и в началото на политическата си кариера, но оттогава пренесе партията си към национално консервативни и евроскептични позиции. Сега той предлага вписване на чешката крона в конституцията.

ШВЕЦИЯ

Само една малка партия открито се застъпва за влизане в еврозоната, докато популистките Шведски демократи - втората по численост парламентарна група, чиято подкрепа е от решаващо значение за дясното правителство на малцинството - се противопоставят, което означава, че всеки дебат за присъединяването вероятно ще остане в сферата на теорията.

Швеция се присъедини към ЕС през 1995 г., но референдум през 2003 г. отхвърли приемането на еврото с мнозинство от 56% срещу 42%. Обществената подкрепа за еврото е 39%, според проучване на "Евробарометър", като противопоставянето на приемането спада постъпателно от равнището от 80%, достигнато след дълговата криза в еврозоната от 2012-2013 г.

ДАНИЯ

Дания, която се присъедини към ЕС през 1973 г., е единствената държава член на блока с право на отказ от еврото, което означава, че има право да остане извън валутната зона, дори когато всички критерии за влизане са изпълнени. Обществената подкрепа за приемането на еврото там е 33%.

Превод от английски език: Иво Тасев, БТА