В Скопие: Гърция отне античността на РСМ в Преспа, а сега българите взимат и Средновековието

Когато през 2018 г. беше подписан Преспанският договор, официалният аргумент в Скопие е бил, че той представлява исторически компромис, който разрешава дългогодишния спор за името и проправя пътя към евроатлантическата интеграция на Скопие. Осем години по-късно някои анализатори предупреждават, че споразумението не е сложило край на процеса, а по-скоро е поставило началото на нов етап, в който фокусът се е изместил от античната към средновековната история.

Според източници, разговаряли със скопското издание "Нова Македония", през последните десетилетия Гърция демонстрира ясна и дългосрочна стратегия по отношение на македонския исторически въпрос. Твърди се, че чрез Преспанското споразумение Атина е успяла да си осигури международно признание, че Древна Македония и древното македонско наследство са част от гръцката историческа традиция, докато въпросите, свързани със Средновековието, са останали нерешени.

"Дълго време в Македония битуваше мнението, че Преспанското споразумение е уредило въпросите, свързани с идентичността. Внимателният анализ на последвалите събития обаче показва, че историческият спор просто се е преместил на друго поле. Въпросът за античността беше затворен, но средновековният период остана отворен за нови тълкувания и натиск", казва бивш дипломат, запознат с преговорите.

Днес все по-голямо внимание се отделя на цар Самуил и наследството на неговата държава - тема, която през последните години се превърна в един от най-чувствителните исторически въпроси и въпроси на идентичността в региона. Скорошните споразумения и инициативи между Гърция и България, както и въпросът за останките на Самуил, предизвикват сериозно безпокойство сред част от македонската общественост. За мнозина тези събития не са изолирани исторически или културни прояви, а част от по-широк процес на предефиниране, преразглеждане и коригиране на средновековното наследство на Македония. Анализатори предупреждават, че новото споразумение между Атина и София се възприема именно като потвърждение за това.

"На пръв поглед това може да се тълкува като признак на слабост или като остатък от нерешени въпроси от Преспанския договор. Напротив - случаят не е такъв. Опитът на Атина и дългогодишната ѝ съгласуваност със София по македонския въпрос гарантират, че Преспанското споразумение служи единствено като прелюдия към цялостна ревизия на историята - обхващаща македонците, македонските исторически личности и събитията от античността и Средновековието чак до съвремието. Чрез Преспанското споразумение Атина преразглежда историята на древна Македония, като същевременно умишлено оставя вратата отворена за София - посредством бъдещо международно споразумение с Македония - да преразгледа средновековната македонска история, предоставяйки по този начин на София и Брюксел политически лостове за налагане на ултиматуми и изнудване спрямо Скопие. Според тях, след като дебатът за античността е уреден с Преспа и позицията относно древното македонско наследство е дефинирана, вниманието постепенно се насочва към Средновековието и към личностите и събитията, които съставляват ключова част от македонската историческа приемственост. В резултат на това, за част от обществеността случаят със Самуил се разглежда не просто като въпрос на историческа интерпретация, а и като знак, че историческите спорове не са приключили с Преспанския договор, а са придобили ново съдържание и ново измерение.

"Най-голямата грешка е да се впуснем в дебат дали останките са автентични, или не. Това е второстепенен въпрос. Същината се крие в самия акт. Ако днес Гърция предаде на България останките на личност, заемаща монументално място в историята на Македония, тя изпраща ясно политическо послание относно това кой притежава въпросното средновековно наследство", казва историк, пожелал анонимност.

Според него именно тук проличава приемствеността в гръцката политика. Гърция никога не е приемала съществуването на отделна македонска историческа традиция - нито в античността, нито през Средновековието. В тяхната историография съвременната македонска нация е феномен, датиращ едва от втората половина на XX век. "Така древна Македония се определя като гръцка, докато наследството на Самуил се третира като българско... Тогава възниква въпросът: къде остава мястото за македонската историческа приемственост, когато чрез аргументи на груба сила и натиск те безмилостно крадат нашата истина и историография?!" - казва събеседникът на "Нова Македония".

Друг анализатор смята, че именно тук се крие най-големият проблем за македонските национални интереси. Преспанското споразумение беше представено като "компромис, при който Македония се отказва от античното си наследство, но запазва езика и идентичността си"... Въпреки това никой сериозно не повдигна въпроса какво ще се случи със средновековния период и фигурите, които представляват ключово звено в историческото развитие на македонския народ. Днес виждаме, че именно тази област се превръща в основна арена за нови спорове, нови политически тълкувания и нови опити за предефиниране на историческото наследство. Последните събития около цар Самуил, както и сътрудничеството между Атина и София в тази сфера, показват, че въпроси, останали извън рамките на Преспанското споразумение, сега излизат на преден план, като щафетата на "ревизионизма" е преминала у София.

Ревизионистичните тенденции и опитите за предефиниране на идентичността на Македония не са изчезнали; напротив, те постепенно излизат на преден план, подтиквани от друг европейски център на власт.

Ако античният период се счита за уреден и определен като част от гръцкото наследство, докато средновековният период все по-често се представя като част от българската история, то логично възниква въпросът: какво място остава за македонската историческа приемственост? В такава ситуация за Македония остава единствено съвременната епоха като основа за нейния национален наратив, което би означавало значително стесняване на историческия времеви обхват на нацията. Ето защо, според събеседника, въпросът за Самуил не трябва да се разглежда като изолиран исторически спор, а по-скоро като част от по-широк процес, в който основните елементи на македонската историческа памет и национална приемственост биват поставяни под въпрос и прекроявани.

Бивш служител в сферата на културата отива още по-далеч, като предупреждава, че това е координиран процес.

"Гърция и България имат различни позиции по много въпроси, но що се отнася до македонската история, се забелязва известна взаимна допълняемост. Едната страна затваря темата за античната епоха, докато другата си присвоява Средновековието. От македонска гледна точка резултатът е един и същ: постепенно стесняване на възможностите за самостоятелно тълкуване на собствената история", казва той. Интервюираните са единодушни, че Македония не е разработила ясна държавна стратегия за защита на историческото си наследство на международната сцена.

"Проблемът е, че Атина мисли стратегически и планира десетилетия напред, докато Скопие обикновено реагира на процеси, които вече са приключили. Въпросът около Самуил не е изолиран случай.Това е част от по-широка картина, в която историята постепенно се превръща в инструмент на съвременната политика", отбелязва един от коментаторите.

Според някои анализатори именно затова дебатът около Самуил е нещо много повече от академична дискусия или спор между историци относно тълкуването на минали събития. Според тях той служи като тест за способността на РСМ да защитава историческите си позиции във време, когато съседните държави следват ясно дефинирани национални стратегии, дългосрочни цели и координирани действия в политическата, дипломатическата и научната сфера. Въпросът за Самуил, твърдят те, не се ограничава до една историческа личност, а засяга по-широкия въпрос за правото на един народ да тълкува и утвърждава собственото си историческо наследство.

Те смятат, че съвременните междудържавни отношения все по-често показват, че историята не е просто въпрос на миналото, а и инструмент за формиране на политически позиции в настоящето и за определяне на рамки за бъдещето. В резултат на това случаят със Самуил придобива символично значение, което надхвърля границите на науката и академичния дебат. За част от скопската общественост, начинът, по който се подхожда към този въпрос, ще покаже дали РСМ притежава достатъчен институционален, научен и дипломатически капацитет, за да отстоява аргументите си на международната сцена, или ще продължи единствено да реагира на процеси, формирани извън нейните граници.

"Днес въпросът за Самуил е въпрос на историческото самочувствие на държавата. Ако една страна не успее да формулира и защити собствените си позиции относно ключови личности и периоди от своята история, тя рискува постепенно да загуби правото да определя собствения си исторически наратив. Следователно това не е просто дебат за миналото, а и дебат за бъдещето на македонската историческа и национална идентичност", отбелязват събеседниците на изданието.

Източник: news.bg