Коронавирусът накара много от предприемачите да бъдат по-иновативни и гъвкави, за да могат да преминат през пандемията и да излязат от нея невредими или в най-лошия случай с минимални щети. Това се отнася и за сектора на недвижими имоти. На Запад вече се заговори, а дори и се прилага, промяната на предназначение на даден имот. Най-често става дума за префасонирането на офиси в жилища. Промяната е породена от факта, че офисите останаха празни, а все повече служители работят от дома си.
Промяната на предназначението на един имот в друг е скъпо удоволствие, но групата на предприемачите, които са се решили на тази смела стъпка, все повече се увеличава.
Каква е ситуацията в България? Процесът е много труден, най-малкото, защото тези сгради (бел. ред. офисните), са построени по начин, който е много различен от изискванията за жилища. През последните 5 години в страната преобладава изграждането на офиси клас „А“. Тяхното преустройство е изключително трудно, тъй като конструкция и инфраструктура (електрическа, вентилационна и ВиК инсталации) коренно се различава от тази при жилищните сгради. Това означава, че в случай на преустройство разходите ще са много високи, почти колкото за построяването на нова сграда. Единствено най-грубият строеж може да остане. Най-малкото няма човек, който да иска да живее в 100% стъклена окачена фасада.
„Офис сграда, която построих преди време на бул. „Цариградско шосе“, е с тоалетна разположена около стълбищната площадка и асансьорите. На плочата има едно огромно open space пространство, което клиентите могат да го преграждат според нуждите им. Това нещо, за да се преустрои в жилище, не трябва да остане нищо, освен железобетонната конструкция. Трябва да се направят изцяло нови инсталации, които да се пуснат отгоре - електро, ВиК и други, а това са скъпи пера от строителството, а не бетонът“, коментира за най-големият сайт за недвижими имоти у нас imot.bg Валентин Съйков, управител на агенция „Имоти“ ООД.
Друг момент е, че не се знае дали въпросната преобразувана от офис в жилищна сграда, ще отговори на изискванията по отношение на паркоместа. За всеки апартамент трябва да има паркомясто. Последните офис сгради имат подземни паркинги, но са смятани по други критерии, като за офиси.
„Борбата да се направи една лъскава и хубава офис сграда е, тя за е на ъгъл. Ако е възможно на пресечката на два-три булеварда. Само че това за живеене не е най-доброто място. Всичките тези разходи, ако се натрупат, плюс първоначалната инвестиция в такава сграда, ще покаже, че е много трудно от икономическа гл.т. да се преобразува в жилищна“, допълва Съйков.
Според него, шанс имат офисните сгради от клас „Б“ и дори без никакъв клас и най-вече офиси в сгради със смесено предназначение – жилищни и офисни. Понякога и при тях преобразуването им може да бъде много скъпо начинание. Въпрос на сметка дали ще бъде рентабилно или не.
„В момента пазарът на офис площи до голяма степен е замрял, но няма да е вечно. След преминаването на пандемията ще има връщане към работата в офиси, но то ще бъде по-различно от това, което беше преди. Ще е по-различно, тъй като хората свикнаха на максимална гъвкавост. Фирмите видяха, че могат да си намалят съществено разходите без да им пострада от това производителността и ефективността на труда. Офисите ще възстановят в не малка степен своето значение, но вече по-скоро като едни споделени пространства или такива, където служителите ще се събират периодично, но не и за пълен работен ден за съвещания, обмяна на опит, обучения. Ще бъдат променени до голяма степен изискванията по отношение на архитектура, разпределение, обзавеждане“, прогнозира експертът.
Офисите няма да изчезнат. Тези, които са излишни, биха могли да бъдат преустроени в жилища, ако превъзмогнат всичките горепосочени проблеми и се окаже, че е технически възможно или икономически обосновано да стане.