В Лонгиърбиен часовникът може да показва полунощ, а над заснежените планини да има светлина като през деня. На други места картината е обратната – седмици наред Слънцето изобщо не се показва. Това са полярният ден и полярната нощ – явления, при които обичайният ритъм на изгрев и залез изчезва за дълъг период.
Причината е наклонът на земната ос с около 23,4 градуса. Когато Северното полукълбо е наклонено към Слънцето, районите отвъд Северния полярен кръг получават непрекъсната дневна светлина. Шест месеца по-късно същото се случва в Антарктида, докато Арктика потъва в зимна тъмнина. В близост до полюсите светлият и тъмният период се удължават, а на самите полюси продължават приблизително по половин година.
Свалбард: четири месеца без залез
Лонгиърбиен, най-голямото селище на норвежкия архипелаг Свалбард, е сред най-известните места, където Слънцето „забравя“ да залезе. Полунощното слънце там продължава около 131 дни – приблизително от 17 април до 26 август. След това светлината постепенно отслабва, докато в края на октомври започва полярната нощ.
Тя продължава до началото на февруари, а пълната тъмнина обикновено обхваща периода от средата на ноември до края на януари. Това обаче не означава, че небето е еднакво черно през всички часове. Розови, сини и виолетови оттенъци могат да се появяват около обед, когато Слънцето е под хоризонта, но светлината му достига атмосферата.
Тромсьо и Аляска: по-кратки, но забележими сезони
В Тромсьо, Северна Норвегия, полунощното слънце обикновено се наблюдава от около 20 май до 22 юли. През зимата градът влиза в полярна нощ приблизително от 27 ноември до 15 януари. Местният релеф има значение – планините и точната позиция на наблюдателя могат да променят датата, на която Слънцето се вижда или изчезва.
„Полярната нощ е период, в който Слънцето остава под хоризонта повече от 24 часа“, обяснява Дженифър Мърсър, ръководител на секцията по арктически науки към Националната научна фондация на САЩ, цитирана от TIME. Тя уточнява, че явлението не означава непременно пълен мрак през целия ден.
В Ъткиаджвик, най-северното населено място в Съединените щати, Слънцето не изгрява около 64 дни през зимата. През лятото картината се обръща: то се появява в средата на май и не залязва до началото на август. Така жителите преминават от продължителен мрак към почти непрекъсната дневна светлина.
На полюсите денят продължава половин година
Най-дългият възможен период се наблюдава на Северния и Южния полюс. На Северния полюс Слънцето залязва около есенното равноденствие, обикновено към 21 септември, и се показва отново около пролетното равноденствие, около 21 март. След това остава над хоризонта до есента. На Южния полюс същият цикъл се случва в противоположните месеци.
Границата на явлението не е напълно рязка. Атмосферното пречупване може да направи така, че Слънцето да се вижда малко по-дълго или да се появи по-рано от очакваното. Затова календарите за полярния ден и полярната нощ дават приблизителни дати, които се различават според мястото и начина, по който се определят изгревът и залезът.
Тъмният сезон има и едно от най-впечатляващите последствия: възможност за наблюдение на северното сияние. То не се появява заради полярната нощ, но се вижда по-лесно, когато слънчевата светлина не заглушава небето. През лятото, дори когато сиянието е физически възможно, непрекъснатата дневна светлина често го прави невидимо.
Източници: time.com, cntraveler.com