"Няма никакво съмнение, че Русия се подготвя за конфронтация, че ще ни тества, веднага щом може. Но войната не е неизбежна: можем да повлияем на руските планове", казва Мюриел Доменак, бивша посланичка на Франция в НАТО.
ДВ: От гледна точка на Франция какви са предизвикателствата пред източния фланг на НАТО, включително в Черноморския регион?
Мюриел Доменак: Често участвам в обществения дебат във Франция и общувам с млади хора, с които говоря за руската заплаха, която не е нещо, което сме си избрали. Нито ние, нито държавите от източния фланг на Алианса са избрали Русия за противник. Но именно Русия ни определя като враг. И затова често цитирам пред младите хора думите на Жюлиен Фройнд, отправени към Жан Иполит, който е френски пацифист: "Може и да не искате да имате врагове, но ако врагът ви определи за свой враг, вие вече ставате такъв".
"Русия вече стигна твърде далеч, за да не отиде още по-далеч"
Нападайки Украйна, Русия потвърди, че е в процес на ревизия на европейския ред за сигурност и следователно е стигнала твърде далеч, за да не отиде още по-далеч. И така тя представлява заплаха за Европа, като се започне от източния ѝ фланг.
От моя гледна точка без съмнение съществува руска заплаха, която засега все пак е ограничена от героичната съпротива на украинците. Ако Украйна не успяваше да я удържи, тази руска заплаха щеше да се е ускорила сериозно. Ето защо подкрепата за Украйна е инвестиция в нашата сигурност.
ДВ: Как дефинирате руската заплаха днес пред хората и страните, които я отричат?
Мюриел Доменак: Заплахата е съвкупност от намерение и капацитет за осъществяването му. Мисля, че Русия заявява намеренията си почти всеки ден и ги показва чрез действията си. Тъй като е ограничена в конвенционалната сфера, тя провежда хибридни операции - дезинформация, прелитания на дронове, а понякога и нарушаване на въздушното пространство. В Черно море също се вижда как тя се опитва да сплашва, да прекъсва подводни кабели - въпреки че това са международни води и международно въздушно пространство.
Всичко това е подкрепено и с ядрена реторика. Т.е. Русия на практика казва: "Внимавайте - ако отговорите на моите хибридни действия, аз разполагам с ядрено оръжие и ви заплашвам с Армагедон". Затова според мен трябва да се реагира хладнокръвно. Всички разузнавателни служби са установили, че Русия се стреми да увеличи въоръжените си сили и до 2030 г. да има два пъти повече военнослужещи, отколкото имаше през 2022 г., когато нападна Украйна.
Затова мисля, че няма никакво съмнение, че Русия се подготвя за конфронтация, че ще ни тества, веднага щом може. Бих се учудила, ако го направи другаде, а не на източния фронт, тъй като това е линията на контакт.
Означава ли това, че сме в предвоенна обстановка и че войната е неизбежна? Не, напълно можем да повлияем на руските планове, за да повишим цената на една такава потенциална агресия.
ДВ: На този фон как страните в Европа могат да подсилят отбранителните си способности без участието на САЩ, предвид напрежението в отношенията им с администрацията на президента Тръмп?
"Всички ние знаем мястото си под слънцето. Сега обаче трябва да се изправим пред реалността."
Мюриел Доменак: Благодаря, че задавате въпроса по този начин, защото дълго време дори генералният секретар на НАТО Марк Рюте, вместо да се пита как Европа може да подсили способността си да се защитава, казваше, че Европа не може да се защити сама.
Няма никакво съмнение, че всички предпочитаме да се защитаваме с помощта на американците, дори французите. Всички ние знаем мястото си под слънцето. Сега обаче трябва да се изправим пред реалността. Това означава укрепване на усилията в областта на отбраната. Поставихме си колективната цел да отделяме 3,5% от БВП за отбрана. Не е достатъчно обаче да харчим повече - трябва да харчим по-разумно.
Това поставя и въпроси за индустриалните интереси и сътрудничеството в тази сфера - между страните, които имат индустриална база, и тези, които нямат. Очевидно има предизвикателства около лидерството между Франция и Германия по отношение на проектите за сътрудничество (бел.ред., френско-германският проект за изтребител FCAS продължава да изостава заради спорове за това с какви функционалности да разполага).
Никоя от големите европейски държави няма средствата да бъде безспорен лидер. Нито Франция, нито Обединеното кралство, нито Германия, нито Полша. Всяка от тях има своите силни страни. Затова трябва да мислим и да действаме колективно.
ДВ: Какви са конкретните стъпки в тази посока, които трябва да бъдат предприети от европейските страни в НАТО?
Мюриел Доменак: Първата конкретна стъпка е подкрепата за Украйна. Както сега, така и в случай на споразумение за мир, след което да се предоставят гаранции за сигурността на Украйна.
Второ, да се повиши цената на една евентуална руска агресия. Т.е. да се засили както конвенционалното възпиране, така и капацитетът за конвенционални удари в дълбочина. Това означава също така да имаме по-силна противовъздушна отбрана. Това означава да укрепим силите на нашите сухопътни войски. Това означава да провеждаме учения, както вече правим.
Франция е солидарна със своите съюзници, включително в Черноморския регион, тъй като ние ръководим структурата за засилено предно присъствие на НАТО в Румъния. Френският военноморски флот редовно провежда наблюдателни операции.
ДВ: Каква роля може да играе Франция в архитектурата на сигурността на Европа след промяната в нейната ядрена доктрина, с което френският ядрен чадър може да бъде разширен над други европейски страни?
Мюриел Доменак: Това наистина е изключително важен въпрос предвид значителната промяна в ядрената доктрина на Франция, защото за първи път президентът на страната даде конкретни детайли за европейския аспект на френския възпиращ фактор. Това означава, че няма ситуация, в която сигурността на нашите съюзници да бъде застрашена, без това да застраши и тази на Франция.
Това, което той каза, беше много конкретно. Първо, във връзка с "взаимното подпомагане" между френските ядрени сили и конвенционалните сили на нашите съюзници.
И второ, Еманюел Макрон говори за възможността за разпределяне на френски стратегически сили сред нашите партньори. Така че това е наистина съвсем нов елемент. И това, което беше много интересно, е, че осем европейски държави откликнаха. Включително Германия.
"Спряхме да се правим, че нищо не се е случило"
ДВ: Как може да се промени често негативният разказ за състоянието на европейските страни и техния капацитет да се отбраняват?
Мюриел Доменак: Мисля, че наистина трябва да обръщаме внимание и на нашите успехи. Имаме склонност, особено във Франция, да се принизяваме. Това, разбира се, съществува и другаде в Европа, не сме единствените, които печелят "Златна палма" за това.
Мисля, че ако погледнем последните събития, европейците все пак успяха чрез твърда и единна позиция да обезкуражат Тръмп да вземе Гренландия. Т.е. има момент, в който спряхме да се правим, че нищо не се е случило. Мисля, че европейците разбраха, че трябва да повишат малко тона и излязоха от състоянието на отричане.
Дори страна, толкова привързана към гаранцията за американска защита като Полша, публикува съобщение, в което казва: "Не можем да се правим, че не чуваме това, което чуваме от американския президент относно НАТО".
И това е от съществено значение. Така че аз съм умерено оптимистична, че европейците разбират, че нямат друг избор - и че трябва да можем да разчитаме едни на други.
Мюриел Доменак е бивша посланичка на Франция в НАТО (2019-2024) и експерт по сигурността. Михаил Иванов разговаря с нея във Френския институт в София преди участието ѝ в конференцията "Кой ще защити Европа: Отговори от Париж и София".