Анализ на Кай Кюстнер публикуван в Дойче Веле.
На фона на събитията от последните седмици човек неизбежно си задава въпроса дали остана нещо, което господин Едроган още да не стъпкал с крака. Свободата на словото, демокрацията, а сега и отношенията с ЕС – това е само краткият списък. Ако турският президент не престане по тираничен начин да потъпква тъй трудно извоюваните постижения, положението ще стане опасно: за неговата страна, за Европа, дори за целия свят.
В момента обаче Ердоган очевидно възнамерява да пожертва партньорството с ЕС пред олтара на своите краткосрочни интереси. Тъкмо с тази цел в последното си интервю за германската телевизия ARD той наговори куп измислици. ЕС не изпълнявал дадените обещания по сделката за бежанците, гневно възкликна президентът. Но една бърза проверка на фактите веднага опроверга твърдението на Ердоган, че Брюксел до момента е изплатил само 1-2 милиона от обещаните три милиарда евро. Турското ръководство очевидно смята, че за пред публиката у дома е най-хитро отсега да се посочи виновник за евентуалния провал на сделката за бежанците. Защото ако тази сделка се провали, ЕС няма да отмени визите на турски граждани – а след толкова десетилетия чакане турците са заслужили да пътуват без визи.
Как ли трябва да се държат европейците с един политик, който постепенно се превръща в човек, обсебен от собствената си власт и от своята правота? Разбира се, пред него по никакъв начин не бива да се пада на колене. От друга страна обаче европейците биха допуснали грешка, ако едностранно прекъснат отношенията с Турция. Човек няма нужда да е специалист то география, за да знае, че Турция е мост към Азия и съседка на Сирия. Дори ако Западът реши да скъса отношенията с Анкара, това няма да отмени законите на географията. С други думи: за ЕС и за НАТО Турция си остава важна страна. Тъй че, волю-неволю, и занапред ще трябва да си имаме взимане-даване със силния човек, който държи Босфора.
Не беше ли това грешка?
Нека именно по този повод да припомним, че не друг, а тъкмо Германия и Франция направиха навремето всичко възможно, за да отклонят Ердоган от неговия първоначално наистина демократичен и проевропейски курс. Защото още в самото начало на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС те дадоха да се разбере, че перспективата за членство е само теоретична. Днес ЕС трябва да се справя с резултатите и на тази политика.
Европейците съвсем правилно дръпнаха една червена черта: ако Турция въведе отново смъртното наказание, преговорите за членство веднага пропадат. Успоредно с тази черта обаче има и една червена нишка, към която европейците трябва и занапред да се придържат: във възможно най-интензивни преговори непрекъснато да припомнят на Ердоган, че Турция спешно се нуждае от ЕС – от неговия пазар, от неговите инвестиции, от неговите туристи. И че в отплата очакват Турция да бъде благонадежден и сигурен партньор.
И още нещо. В сегашните нагорещени времена ЕС само ще спечели, ако остане единственият политически субект, запазил трезвия си разум.