В Турция се страхуват от разрастване на войната в Иран

Анкара наблюдава с тревога ескалацията на напрежението в Близкия изток. Турция се опасява от разрастване на конфликта в региона, засилване на кюрдските групи и нови бежански вълни.

Турция поддържа дипломатически отношения както с ЕС, така и със страните от Близкия Изток и винаги се е стремяла да се позиционира като посредник между Изтока и Запада. Това важи и за конфликта между САЩ и Иран, но дотук без успех. Вашингтон не беше възпрян от нападение, а и Иран не се отклони от позицията си.

В последните изявления на турския външен министър Хакан Фидан се усеща известна доза разочарование след дипломатическите усилия, положени през последните години: според Фидан, вероятно войната е била само отложена. Той говори за телефонен разговор с Вашингтон в края на януари: "Обадиха ми се посред нощ", казва Фидан. Той веднага разбрал колко опасна е ситуацията и незабавно информирал президента Реджеп Тайип Ердоган. "Всеки момент очаквахме избухването на войната или първия атентат", посочва първият турски дипломат.

Сложен конфликт с множество рискове

Анкара се опасява, че войната с Иран може бързо да прерасне в пожар, който да обхване целия регион. Турция има дълга граница с Иран - около 530 километра граница, и сега се тревожи за хуманитарните, икономическите и политическите последствия.

Анкара разглежда настоящата война като сложен конфликт с множество рискове: в икономическо отношение се опасява от покачване на и без това високата инфлация, от недостиг на енергия и загуби в туристическия сектор; в политическо отношение я тревожат както несигурните промени в баланса на силите в Близкия изток, така и възможното подновяване на конфликта с въоръжени кюрдски групи в региона. И не на последно място – на фона на бомбардировките в Иран и Южен Ливан, Анкара трябва да се приготви за нова бежанска вълна от двете страни.

Турция остава предпазлива

Досега нито военновъздушната база Инджирлик, усилено използвана от американските сили, нито радарната станция на НАТО в Кюреджик, Анатолия, са били атакувани от Иран. Въпреки че балистична ракета беше прихваната от отбранителна система на НАТО в сряда, Иран настоя, че Турция не е била предвидената цел. Турски източници, близки до правителството, също предполагат, че ракетата се е отклонила от курса си.

Турция поддържа неутралитет и от началото на войната е засилила дипломатическите контакти със САЩ, ЕС и държавите от Персийския залив, призовавайки всички страни да се върнат на масата за преговори, преди войната да се разрасне. Тези посреднически усилия обаче в момента не дават резултат, казва Синан Юлген от Истанбулския център за икономически и външнополитически изследвания (EDAM). И тъй като за никакви преговори не може да се мисли на този етап от войната, той тълкува тази дипломатическа активност като опит за позициониране на Турция за по-късна дата.

Според правителствени източници Анкара вече работи по разработването на формула, която би могла да доведе враждуващите страни на масата за преговори на равнопоставена основа в даден момент.

Анкара е изправена пред дилема: колапсът на режима в Техеран може да доведе до неконтролируем хаос в съседните на Турция страни. Ако обаче режимът издържи и след кризата се окаже със заздравени позиции, това също би могло в бъдеще да създаде нови политически несигурности и конфликти.

Етнически напрежения и кюрдски конфликт

Някои медии вече спекулират, че САЩ биха могли да използват кюрдските войски като сухопътни сили в Иран – което също предизвиква сериозно безпокойство в Анкара. Въпреки че е сломена съпротивата на Кюрдската работническа партия (ПКК) в Турция, а нейната сестринска организация в Сирия YPG е отслабена, въоръжаването на войнствени кюрдски групи в Иран би предизвикало нова динамика в региона.

Според оценката на Анкара това би могло да застраши и започналия в Турция процес на сближаване с ПКК и други кюрди. Ето защо етническите конфликти в Иран и около него се оценяват като най-лошия сценарий.

Нова вълна от бежанци?

Още по време на войната в Сирия Анкара прие милиони бежанци от съседната страна – въпреки големите си икономически проблеми. Сега Анкара се опитва да предотврати подобен сценарий с хора, бягащи от Иран. Според медийни съобщения има планове за изграждане на бежански лагери на иранска територия. Освен това през последните години беше ускорено строителството на граничната стена с Иран.

Въпреки това нито правителството, нито експертите очакват в момента незабавно увеличение на броя на бежанците. Експертът по сигурност Синан Улген припомня опита в Ирак и Сирия през 1990-те и 2010-те години: едва след като там избухнаха граждански войни, тръгнаха големите бежански вълни.

Досега граничните власти не отчитат големи движения. Ако все пак се стигне до бежански поток, се очакват не само напускащи Иран, но и над два милиона афганистанци, нуждаещи се от закрила, които биха могли да поемат от Иран на запад.

Пост на Урсула фон дер Лайен породи гняв

Един пост в платформата Х подхрани дискусиите за нови бежански вълни към Турция. В него председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен похвали усилията на президента Ердоган за справяне с миграцията. Много турци интерпретираха това като сигнал, че ЕС отново иска да превърне Турция в "буферна държава" или "портиер", който на всяка цена трябва да спре една нова вълна бежанци (от Иран), за да не стига тя до Европа.

Фактът, че шефката на ЕС толкова подчертава сътрудничеството в управлението на миграцията, предизвика спекулации за тайни отстъпки на Анкара, които биха могли да превърнат страната в крайна дестинация за милиони търсещи закрила.