Неведнъж сме се уверявали в истинността на твърдението, че политиката е изкуство на възможното. Главно покрай използването на някой нетрадиционен похват или озадачаващо широката публика решение в политическия лабиринт. А сега си представете следната, на пръв поглед парадоксална, ситуация. БСП печели предсрочни парламентарни избори и напуска Партията на европейските социалисти. И не просто напуска, а е прогонена от ПЕС с активното участие на бившия си лидер Сергей Станишев. Истанбулската конвенция и интерпретациите по темата са на път сериозно да променят картината в подкрепата към водещите политически сили у нас.
Анкета на ФАКТИ с участието на 1666 читатели на сайта показва тенденция на драстично покачване на симпатиите към БСП, за сметка на отлив при предпочитанията за ГЕРБ. 23% от анкетираните са отговорили, че биха гласували за БСП – или имаме нараснала подкрепа с цели 5% само за месец. ГЕРБ са втори с 21%, като са отстъпили с 2 пункта от позициите си през декември. Обединените патриоти запазват твърдо третото си място без промяна в дяла на симпатизантите им – 7%.
При останалите парламентарно представени групи – ДПС и Воля – срещаме отстъпление с по един процент. Подкрепящите ги през декември са били 3%, а сега 2.
20% от запитаните са посочили, че ще гласуват за извънпарламентарна политическа сила, а 25% декларират, че изобщо няма да отидат до урните.
Какво толкова се случи през последния месец, за да се стигне до променената картина? Споровете около ратифицирането на Истанбулската конвенция опростенчески стигнаха до дилемите – за или против „третия пол“, за или против гей браковете, за или против т.нар джендър, каквото и да означава това.
Упорството на ГЕРБ да бъде приета конвенцията, която повечето българи приемат като заплаха за децата им, нямаше как да не се отрази на подкрепата за управляващата партия. Съответно категоричният отказ на БСП за ратифицирането й осезаемо налива симпатии към социалистите. Още повече, че категоричната им позиция може да доведе партията до изключване от ПЕС. Тази заплаха, пренебрегната „героично“ от социалистите, се явява огромен плюс за тях на местна почва, независимо от брюкселския минус, заради своеобразната им жертвоготовност в името на нацията.
Отливът в подкрепата на управляващите се дължи и на други обективни причини, макар и с по-малко влияние. Една от тях са зачестилите убийства – годината започна с кървавата драма в Нови Искър, убиха свързания с управляващите бизнесмен Петър Христов, издъхна и простреляният през декември данъчен Ивайло Стаменов. Всичко това – на фона на протести от всякакво естество, като най-знакови за състоянието на държавността бяха тези на полицаите и надзирателите в затворите.
Стана ясно и друго – европредседателството засега не надува платната на управляващите. А няма и за кога. След умилителната рецитация на „Отечество любезно“ от Доналд Туск домакинството ни бе изместено от злободневните за българина теми, а чиновническите събития в НДК останаха в миманса на обществения интерес. Българинът свързва председателството много повече със скандалите около ремонта на НДК, отколкото с конкретните въпроси, които се обсъждат и решават в столицата от пратениците на ЕС.
С две думи – джендърът изяжда подкрепата за ГЕРБ, а европредседателството изобщо не помага на управляващите.