"Приятелю, не разбирам какво правиш": Макрон срещу Тръмп

"Приятелю, ние сме напълно съгласни по въпроса за Сирия, можем да постигнем много по отношение на Иран. Но не разбирам какво правиш в Гренландия."

Думи, които трябваше да останат поверителни, но Доналд Тръмп публикува в социалната си мрежа Truth Social. "Никой не го иска, защото скоро ще напусне поста си", подигравателно каза американският президент пред репортери за Макрон.

Точно в момента, в който Еманюел Макрон иска да поддържа диалога, Тръмп публично го унижава. По време на свои публични изяви американецът редовно имитира акцента на французина. Недоволството вероятно се дължи и на документален филм, излъчен във вторник вечерта по France 2. Той показва телефонен разговор по време на посещението на Макрон в Киев на 10 май 2025 г., за който Тръмп не знае, че е записван.

Във вторник Макрон отвърна на атаките на Тръмп с ирония. "Живеем във време на мир, стабилност и предсказуемост", заяви френският президент в началото на Световния икономически форум в Давос, което предизвика смях сред публиката. Но тонът на речта му бързо се промени - френският президент заговори за свят без правила и за Европа, която трябва да се наложи отново. Няма никакъв смисъл да вървим към "нов колониализъм", каза Макрон. За французите апетитите на Тръмп към Гренландия са пример за подобна политика на силата.

Макрон втвърди тона заради Гренландия

Само няколко дни по-рано няколко европейски партньори от НАТО, сред които най-видимо Франция, реагираха на кризата в Гренландия. По покана на Дания Париж изпрати малка група военнослужещи в столицата на Гренландия Нуук, а френски самолети извършиха маневра за презареждане с гориво по време на полет над арктическата територия. Успоредно с това Париж ускорява плана, подготвян от 2025 г., за откриване на генерално консулство в Нуук. Присъствието на Франция в региона е пряк отговор на агресивния план на Тръмп да постави Гренландия под контрола на САЩ.

Резкият тон на Вашингтон води до втвърдяване на тона и във френската външна политика. "За да останеш свободен, трябва да се страхуват от теб, а за да се страхуват от теб, трябва да си силен", заяви Макрон в новогодишното си обръщение към френските въоръжени сили във военновъздушната база в Истър, близо до Марсилия. От думите на Макрон се разбра още, че Париж подготвя изпращането на допълнителни сухопътни, въздушни и морски сили в Гренландия.

Офанзивата на чара

Още когато американският президент Тръмп прие за първи път новоизбрания френски президент Макрон в Белия дом през май 2017 г., французинът демонстрира сила. Макрон, който тогава беше политически новобранец, устоя на доминиращото здрависване на Тръмп близо минута. Посланието беше ясно - френското ръководство не се плаши от американски президент, който бърка уважението с доминиране. Франция настоява за равенство вместо подчинение. В Париж и тогава бяха убедени, че Тръмп реагира само на "сила".

В същото време Макрон заложи на факта, че Тръмп е лесно уязвим в своята суета и особено податлив на ласкателства. Той го покани като почетен гост на националния празник на 14 юли в Париж, включително на вечеря на Айфеловата кула. Символичното послание: въпреки различията Франция иска да поддържа тесни връзки със своя съюзник. Макрон заложи съзнателно на дипломатическо гостоприемство, за да спечели Тръмп и да позиционира Франция като страна, която гради мостове.

Ранните предупреждения на френския президент

Макрон обаче не успя да постигне трайна промяна в курса на Вашингтон. Отношенията между двамата държавни глави се влошиха. На 11 ноември 2018 г. в присъствието на Тръмп Макрон заговори за опасностите на национализма. Повод тогава беше 100-годишнината от края на Първата световна война. Американският президент можеше да изтълкува това и като зле прикрита критика към неговата стратегия за "Америка на първо място".

С оценката си за "мозъчната смърт на НАТО" Макрон предизвика международна сензация през 2019 г. Тези негови думи бяха насочени по-малко срещу Алианса, колкото срещу поведението на Тръмп в рамките на съюза. Франция искаше да предизвика дебат: колко дълго Европа може да разчита на партньор, който открито поставя под въпрос своите задължения? Днес тези думи, които тогава бяха силно критикувани, могат да се тълкуват и като ранно предупреждение за настоящата криза.

Гренландия - точката на кипене?

Повторното влизане на Тръмп в Белия дом преди година не бе последвано от "меден месец" между него и Макрон. Още през пролетта на 2025 г. тонът в трансатлантическите отношения се изостри. Франция попадна в полезрението на митническата политика на Тръмп, след като Макрон отново се застъпи за общ европейски данък за технологичните гиганти. Тръмп първо заплаши с наказателни мита за френските вина и луксозни стоки, а по-късно включи в списъка и други европейски продукти.

Франция и ЕС реагираха с остра реторика и подготвиха ответни мерки. Париж настояваше, че Европа не трябва да разчита само на призиви и преговори, а в случай на необходимост да прибегне и до твърди търговски инструменти. Макрон заяви тогава, че Европа "няма да позволи някой да ѝ диктува как да упражнява своята данъчна суверенност".

Във вторник в Давос френският президент назова конкретно инструмента на ЕС срещу икономическия шантаж, известен като "търговска базука". Той позволява ответни мерки, например мита или ограничения за достъпа до пазара.

Слабостите на Макрон - у дома, но и в Европа

На международната сцена Макрон демонстрира сила, но тя е контраст с позицията му в самата Франция. Във вътрешната политика френският президент е ограничен, страната няма бюджет за 2026 година, а в Европа той тепърва трябва да намери мнозинство в подкрепа на своя курс.

Докато Макрон иска да зареди европейската "базука", Берлин натиска спирачките. Германският канцлер Фридрих Мерц, убеден трансатлантик, залага по-силно на деескалация в кризата около Гренландия. Докато Макрон говори за "икономически шантаж" и настоява за мита, канцлерът призовава за разум и се надява чрез преговори да извади Тръмп от дипломатическата пропаст. Така Берлин и Париж отново се борят за лидерството в Европа.

Може ли Европа да задава темпото?

Още по-силно отколкото през първия си мандат, инициативите на Макрон все по-често срещат отпора на Вашингтон. Досегашната му стратегия за баланс между диалога и конфронтацията изглежда е достигнала лимитите си. Въпросът е дали Европа изобщо може да задава темпото.

Якоб Рос, експерт за Франция в Германското дружество за външна политика DGAP, вижда структурен проблем в европейската стратегия спрямо Тръмп. Еманюел Макрон може и да реагира на Тръмп, но нито той, нито други европейски държавни и правителствени ръководители досега са успели да формулират свой собствен дневен ред, който да зададе темпото, а не само да отговарят на провокациите на Вашингтон.

Автор: Андреас Нол