Арогантното имперско поведение на руския патриарх Кирил по време на визитата му в България предизвика истинска политическа буря, чиито неизбежни конкретни последици ще видим съвсем скоро. Откровено назидателният политически тон, неприсъщ за духовник – глава на Църква, постави на изпитание чувството за национална гордост и достойнство на българския народ и огромния въпрос дали за 140 години от Руско - османската война сме изработили национален имунитет да различим признателност от послушание и благодарност от раболепие пред Русия.
Това се посочва в коментар на Лютви Местан.
Истинските български патриоти никога не са имали проблем да признаят,
че именно в резултат на Руско - турската война започва процесът на възстановяване на българската държава, който завършва едва през 1908 г. с Акта на независимостта. Българският народ обаче не може да бъде укоряван за това, че е достойно грамотен да знае разликата между исторически значимото следствие от тази война – възникването на Третата българска държава, и първопричините, с които руският император я започва. Те не са освободителни, а откровено имперски – топлите проливи Босфора и Дарданелите. Неслучайно „освободителката“ Русия има амбиция да остане като окупатор цели 2 години след Сан Стефано, а през 1885 г. е агресивно против Съединението на България. По тази причина редица български интелектуалци поставят под съмнение дали точно 3-ти март е най-подходящата дата за Национален празник. За руските лакеи в България обаче подобно мислене е равно на богохулство. За тях 3-ти март е абсолютно основание за легитимиране „во веки веков“ на руските имперски посегателства спрямо България, включително и днес, когато страната ни вече е в НАТО и ЕС.
Русия я боде, че България направи своя стратегически избор да излезе от сивата зона
на руско влияние и да се присъедини към семейството на евроатлантическите държави. Не стига това, а днес като председател на ЕС България се опитва да лидира процеса на присъединяването и на Западните Балкани – друга стратегическа зона на руски интереси. Това е крайно неприемливо за Кремъл и затова е комичен опитът на премиера Борисов да „съгласува“ присъединителния процес на Западните Балкани с Путин. Страните от Западните Балкани ще станат част от НАТО и ЕС не със съгласието на Русия, а въпреки имперските амбиции на Путин. В неговата стратегия е не разширяването на НАТО, а дори изваждането на България от Алианса. От тази гледна точка визитата на руския патриарх и трусовете, които предизвикаха неговите груби квалификации по адрес на български държавници и институции, могат да бъдат определени като брилянтно проведена операция от хибридната война, която Русия води срещу натовска България. Спомнете си тезата на президента Плевнелиев, че
Русия води хибридна война срещу България и Украйна
и е сериозна заплаха за националната сигурност на тези държави. Крайната цел на тази хибридна война несъмнено е изваждането на България от НАТО. Решетников бе злокобно откровен – първи етап, спечелване на президентските избори, и втори, сформиране на такова мнозинство в българския Парламент и Правителство, които да поставят въпроса за излизането на България от НАТО.
С парламентарните избори Март`2017 г. Русия постигна частичен успех – българските националисти станаха част от управляващата Коалиция, а те в своята цялост са откровено антинатовски и проруски елементи в българската политика.
Последните антируски изстъпления на Валери Симеонов не снемат валидността на тази теза. Квалификациите му по адрес на руския патриарх не са искрени, а са част от една добре премислена стратегическа игра за легитимация пред очите на западния свят. Патриотите го играят амбивалентно: Сидеров - проруски, а Валери Симеонов - уж антируски. Това второто бе необходимо на Борисов, за да смекчи атаките от ЕС срещу навлизането на крайни националисти и ксенофоби в управлението на европейска България.
Русия от своя страна няма да се задоволи с наличието на свое, националистическо, проруско лоби във властта на България.
Русия иска повече – иска всичко.
Иска власт, която да й прислугва в геополитическата война. Повратливостта и пируетите на Борисов, който извади от „нафталина“ АЕЦ „Белене“ въпреки Мораториума, изтеглената Истанбулска конвенция, затварянето на очи пред участието на руски офшорки в сделката с ЧЕЗ, противостоенето му срещу натовско военно присъствие в Черно море като контрапункт на руската доминация след завладяването на Крим далеч не са удовлетворителни за Кремъл. В Кремъл знаят, че ако допреди няколко години бе табу да се говори за излизането на България от НАТО, то днешната геополитическа ситуация за съжаление прави легитимно подобно говорене. И понеже в крайна сметка и в очите на Путин Бойко Борисов е по-скоро натовец и европеец, по-добре е той да си отиде, за да дойдат на власт доверениците и наемниците на Москва.
Само че как да се случи това? В България правителствата не падат заради опозиционни акции; а и хилавото БСП няма подобен ресурс. В България правителствата си отиват заради разломи в управляващите партии или коалиции.
Москва вече натисна червеното копче.
Задейства прякото си протеже, или Пета колона в лицето на „Атака“. Още преди визитата на патриарх Кирил „Атака“ даде заявка за излизане от властта чрез своя национален координатор Светлозар Лазаров, който заяви готовност за съюз с БСП, като не биха възразили мястото им да се заеме от Марешки. Анализаторите не обърнаха внимание, пропуснаха това ключово послание на „Атака“. Скандалът, породен от визитата на руския патриарх обаче, ще ускори планирания от вън разпад на т.нар. коалиция „Обединени патриоти“, а оттам и разпада в управляващата Коалиция. Руските актьори играят блестящо своите роли. Дори Валери Симеонов изглежда искрен с острата си атака срещу патриарх Кирил. Че става въпрос единствено за игра, го издават крайно обидните квалификации, чиято крайна цел е предизвикването на симетрично остра реакция от Волен Сидеров, който заговори не само за политическата, но и за физическата смърт на съратника си. Фалшив, или измислен, след този сценарий е невъзможно оставането на Симеонов и Сидеров съвместно в тази управленска конфигурация. Или Симеонов ще сдаде вицепремиерската си власт, или Волен Сидеров ще напусне „Обединени патриоти“, а оттам и управляващата Коалиция.
Какво следва после? Вече го казахме – парламентарна и правителствена криза.
Предсрочни избори и проруско управление, което ще ни се поднесе с идеологемата за „обединителния патриотизъм“ като симпатичното мастило на руските интереси в България.
Къде са „обединителните патриоти“?! Не бързайте. Скоро Кремъл ще натисне и тяхното копче.
. . . Затова обединение между ДПС и ДОСТ не е на дневен ред . . .