Как е възможно в толкова богата страна като Германия някои да получават едва 517 евро пенсия, след като са се трудили 35 години? Дали минималната пенсия би предотвратила бедността на старини?
В Германия "неправилното" работно място представлява един от най-големите рискове от бедност. Това звучи парадоксално за толкова богата страна. Оказва се, че който е работил в продължение на 35 години на минимална работна заплата (от януари 2019 - 9,19 евро бруто на час), може да разчита на едва 517 евро държавна пенсия. Това е твърде малко. С тези пари човек не би могъл да оцелее в някой от големите градове като Мюнхен, Франкфурт или Щутгарт. Точно такава обаче е перспективата пред 4,2 милиона души в Германия, работещи в сектора на нископлатените професии. Как въобще с 517 евро човек би могъл да покрие разходите си за наем, храна, лекарства и всичко останало? Справедливо ли е това в една държава, в която през изминалата 2018 година богатството на частните домакинства е достигнало рекордната сума от 5 977 000 000 000 евро?
Ще помогне ли минималната пенсия?
В коалиционния договор на ХДС, ХСС и ГСДП е вписано, че управляващите ще работят по въвеждането на минимална пенсия - именно за да се предотврати подобно положение. Идеята е следната: след 35-годишен трудов стаж на всеки да се полага минимална пенсия, която да надвишава с най-малко 10% екзистенцминимума.
Сега дебатът за минималната пенсия се разпали отново - покрай предложенията на федералния министър на труда Хубертус Хайл от социалдемократите. Според него, трудещите се трябва да получават като пенсионери най-малко 900 евро месечно - без да бъдат подлагани на проверка, че са в нужда. Той изчислява, че допълнителните разходи за финансирането на тази пенсионна система ще са в размер на няколко милиарда евро. ХДС и ХСС обаче са против. Федералната канцлерка Ангела Меркел припомни, че в коалиционния договор действително се споменава "въвеждането на минимална пенсия". Тя обаче подчерта, че изобщо не става дума за безусловно изплащане без проверка на действителните потребности на трудещите се.
Според пенсионния експерт Йоханес Гайер от Германския институт за икономически проучвания в Берлин, предложението на министъра на труда е интерсно. Той обаче казва, че очакванията не бива да са прекалено високи. Освен това предложението не е съвсем ново. В разговор с ДВ Гайер подчертава, че най-доброто средство в борбата срещу бедността на старини си остават добрите заплати по време на трудовия стаж. "Минималната пенсия е нещо като работилница за ремонти. От нея се очаква едва ли не да поправи грешките от миналите години, когато трудещите се са получавали твърде ниски заплати", казва експертът.
По-високи заплати = по-високи пенсии
"Борбата срещу растящата бедност на старини не трябва да се води само чрез пенсиите, а и с нови концепции за трудовия пазар", казва председателят на хуманитарната организация "Der Paritätische" Улрих Шнайдер в разговор с ДВ. "Ако германските политици искат приличната пенсия да бъде финансирана чрез заплатите на трудещите се на пълно работно време, тогава трябва да повишат минималната работна заплата на най-малко 12 евро на час. Това би била следващата правилна стъпка", убеден е той.
Според Улрих Шнайдер, концепцията за минимална пенсия е абсолютно правилна. Той обаче споделя, че при сегашната правителствена констелация (ХДС, ХСС, ГСДП) шансовете за реализирането ѝ са минимални.
Федералният министър на труда Хубертус Хайл смята, че неговата идея би трябвало да се превърне в закон още преди лятната ваканция на парламента. Така законът би могъл да влезе в сила от 1 януари 2021 година. Малко вероятно е обаче това да се случи.