Ако Volkswagen избере Турция, ще го стори не на последно място заради ниските заплати. Но точно в тях е проблемът - ниски са, защото работниците де факто нямат права. Междувременно в надпреварата се включи нов играч.
Само след броени дни, на 11 юли, се очаква решението къде ще бъде построен новият завод на Volkswagen - в Турция или в България. Макар да не е членка на ЕС, Турция се класира по-напред от България по ред други показатели: пазарът е голям, има достатъчно квалифицирана работна ръка, налице е сериозен опит в автомобилостроенето, трудовите разходи са по-ниски, отколкото в ЕС. Въпреки това обаче замислената милиардна инвестиция може да се окаже проблемна, пише "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ).
"Човешката цена на тази инвестиция"
Основната причина: в тази авторитарно управлявана държава правата на работниците се свиват все повече, отбелязва ФАЦ и продължава: "Профсъюзи и правозащитници предупреждават, че режимът на Ердоган ограничава правото на стачки, усложнява членуването в синдикати и не се колебае да прати неудобните работници под измислен претекст зад решетките".
"Ще се радваме, естествено, ако Volkswagen реши да построи новия си завод в Турция", казва пред изданието Еюп Йозер, един от лидерите на синдиката "Бирлешик Метал Иш". "Но концернът би трябвало да се запита - на каква цена?", добавя Йозер. Според него трябва да бъде гарантирано, че заетите в новия завод край Измир сами ще могат да взимат решение относно членството си в синдикати, както и че ще могат редовно да избират своите профсъюзни представители. Йозер предупреждава, че в завода не бива да се допускат нарушения на международните права и норми на Европейския съюз, каквато е обичайната практика в Турция. Лаконичният отговор, който дават от Volkswagen по този въпрос, гласи, че концернът винаги внимава при дейността му да не се допускат нарушения на човешките права.
Според синдикалиста Йозер, условията на труд в Турция са такива, че в бранша се плащало по 2,40 евро нето на час, а на новопостъпилите - едва 1,40 евро. "Това е в резултат от забраната за стачки и за свободен избор на синдикати", твърди Йозер и призовава Volkswagen в преговорите с Турция да настоява за спазването на основни човешки и трудови права. В противен случай "човешката цена на тази инвестиция би била твърде висока".
Опасенията на синдикалиста намират потвърждение в последния доклад на ЕК за Турция, в който е отбелязано, че "мирно работещи активисти и членове на синдикати са подложени на произволни уволнения, заплахи и арести". По думите на Йозер, правителството забранява стачките под предлога, че застрашавали националната сигурност. Нищо чудно, че Международната конфедерация на профсъюзите нарежда Турция сред десетте страни, в които работниците са най-зле.
Тъй като Турция е част от митническия съюз, но не е длъжна да се съобразява с европейските трудови и социални стандарти, Volkswagen може да подбере най-доброто от двата свята, казва синдикалистът Йозер. "Турция се възползва от предимствата на членството в митническия съюз, но не е принудена да спазва стандартите в областта на човешките и трудовите права."
И Саудитска Арабия иска завода на Volkswagen
Междувременно германската обществена телевизия АРД информира, че всички досегашни планове може и да бъдат объркани. Причината: появил се е нов участник в играта - Саудитска Арабия. По сведения на АРД, офертата на Рияд изглежда доста примамлива. Така например кралството предлага по най-малко 1000 долара субсидия за всеки произведен автомобил, и то в продължение на цели 10 години. Саудитска Арабия обещава освен това да изкупува десетки хиляди автомобили годишно, да предостави терена, сградите и съответната инфраструктура, както и да финансира обучението и преквалификацията на работниците.