Китай все по-открито заплашва Хонконг, че е готов да нахлуе със сила. Но ако по света тръгнат кадри с кръвопролития по улиците на града, Пекин ще плати много висока цена.
Дълги колони бронирани коли, които се движат на юг и задръстват подстъпите към граничния град Шънджън - от началото на седмицата в китайския интернет се разпространяват видеа, от които се разбира, че китайската Народна полиция, екипирана с тежки оръжия, струпва сили по границата с Хонконг. Китай вече от седмици дрънка оръжие - това е само поредната ескалация, с която Пекин изпраща едно ясно съобщение: готови сме да потушим със сила протестите в Хонконг.
Формулата на Пекин: подчинение чрез страх
Страх - това е бизнесът на всяка диктатура. Понеже се боят от собствения си народ, властниците гледат непрекъснато да го държат в страх. А Китай доведе системата „подчинение чрез страх" до самата перфектност. Държавата разполага с безчет възможности непрестанно да напомня на своите граждани, че е готова да упражни насилие: я Държавна сигурност ще позвъни на работодателя ти, я ще ти вземат задграничния паспорт, я ще те арестуват и изтезават без никакъв повод.
В момента обаче пекинската върхушка установява, че в Хонконг заплахите ѝ не работят. Гражданите на Хонконг вече от десет седмици са на улицата и нищо не може да ги накара да се приберат по домовете си - нито полицейското насилие, нито масовите арести, нито заплахата с драконовски мерки, стигащи до десет години затвор за участие в така наречените „изстъпления". Демонстрантите, предимно млади хора, не се стряскат дори от все по-откровените заплахи, че китайската армия ще нахлуе в града. Направо картинно да си представиш в какво потресено недоумение изпада китайското ръководство.
Защото заплахите, които отекват откъм Пекин, изобщо не са празнословие. Преди 30 години на площад Тянанмън комунистическите лидери доказаха, че са готови да стрелят по собствения си народ, когато властта им е под заплаха. В Пекин никога не са изпитвали особени скрупули.
И демонстрантите добре го знаят. Когато ги попиташ дали изобщо виждат някакъв шанс за успех на протестите, обикновено ще чуеш едно трезво „не". През последните години Пекин все по-неприкрито се опитваше да увеличава влиянието си в града. Неудобни опозиционни политици бяха прогонени от парламента, хора влязоха в затвора заради „липса на уважение към държавното знаме", зад решетките изчезнаха и редица лидери на движението за демокрация от 2014 година.
Мнозина демонстранти излизат на улицата не толкова с надеждата, че ще спрат този развой на събитията, колкото поради усещането, че навярно за последен път могат свободно да изразят своето мнение. Правителствената ръководителка ги призовава да не „тласкат града към бездната", но те самите имат чувството, че отдавна са политнали в пропастта. Хората масово усещат, че вече са изгубили битката, а това автоматично обезсилва заплахите на Пекин.
"Западняците ще го забравят"
Всъщност обаче Хонконг все още има какво да губи. Една окупация на града ще сложи кръст върху имиджа му на международен финансов център. И свободите, на които досега се радва Хонконг, ще изчезнат завинаги. Но и Пекин няма да се отърве без травми. Защото за китайските фирми Хонконг е най-важната входна врата към международния финансов свят. Ако по света тръгнат кадри с кръвопролития по улиците на града, това за години напред ще увреди благонадеждността на Китай като възходяща световна сила, а евентуалните последващи санкции ще поставят китайската икономика в трудно положение. Да не говорим, че китайската позиция в търговския спор със САЩ ще бъде много отслабена.
След касапницата на площад Тянанмън в Пекин също се тревожеха от възможните международни реакции. Тогава обаче Дън Сяопин, който беше в дъното на случилото се, просто махнал с ръка с думите: „Западняците ще го забравят". Ако днешното китайско ръководство наистина реши да плати всяка необходима цена, и сега няма кой да го спре. Западните демокрации могат да направят само едно: да дадат на Пекин ясно да разбере, че цената на насилието ще бъде наистина висока.