Ако има, веднага го отстранете и намерете друг! Защо? Защото протестът има цел – свалянето на Бойко Борисов, Гешев и Хунтата. Целта е ясна на всички, но тактиката и стратегията – не. Разпиляването на протестиращите например по 9 софийски кръстопътя, отслабва ефекта от човешката вълна и ражда недоволство на част от шофьорите на превозните средства. Друга слабост на организацията е всекидневния протест. Кой може да идва десет-двадесет или повече дни в „Триъгълника на властта“? Медицински работници, ватмани и пенсионери от Бистрица не са в състояние да протестират всеки ден. Изниква въпросът – "Кои са тия?!" Младежи, студенти от чужбина, футболни агитки, хора без работа? Подобни предположения, които неизбежно се появяват, не работят в полза на целта, защото България не е „Студентска република“. Тогава? Тогава новият „Сив кардинал“ трябва да разработи тактикта и стратегията на протеста. Спират се разходките всяка вечер из София и вълната се концентрира към дадени обекти, решително и масово. Тези обекти зависят от състоянието в което се намира „противника“ т.е. Правителството. В момента то се клати, но не е на колене. Борисов опитва смени и маневри за да печели време. Размахва въображаеми европейски милиарди, които нито са негова заслуга, нито са в „чекмеджето“. Ако случайно се съгласи на нови избори с настоящия избирателен закон, ГЕРБ вероятно пак ще спечели мнозинство. Не абсолютно, но достатъчно, за да се закрепи на власт. Кандидат патерици от партии с един файтон хора са в изобилие. От друга страна, за най-активните гласоподаватели – циганите, изборите са по-важни от сватбите.
Коя конкретно е най-голямата подкрепа за Бойко Борисов в момента? Това е немската десница, начело с Манфред Вебер. Същият този водач на ЕНП не бе допуснат до поста председател на комисията от Еманюел Макрон, именно заради прекалено десните му наклонности. Публичната изява на Манфред Вебер в помощ на оспорвания от улицата Борисов е вмешателство във вътрешните работи на суверенна България.
Най-грозната сграда в София, тази на Европарламента, се намира на Раковска. Нейната блокада ще има повече отзвук в Брюксел и Страсбург от вечерните разходки по Графа. Границата между протести и безредици е много тънка. С вкарването на фолклор, музика и хорà в манифестациите, тази граница се стопява.
Стратегията и тактиката са решаващи за крайната цел. Дисциплината също. Всичко зависи от бъдещият „Сив кардинал“. Той не бива да е знаменосец, музикант или офицер. Просто един уважаван "Сив" човек с житейски опит и авторитет е достатъчен.