Може ли той да наследи Меркел? Олаф Шолц, "министърът с базуката", беше издигнат от ГСДП като кандидат за канцлерския пост. Вицеканцлер, прагматик, човек с опит и търпение. Но нещо все пак му липсва, пише Сабине Кинкарц.
За Олаф Шолц в момента едва ли нещата биха могли да се развиват по-добре, за което много допринасят кризата от коронавирус и неговите лични качества. Като министър на финансите той отговаря за милиардите помощи и кредити в подкрепа на икономиката и гражданите по време сегашната пандемия.
Министърът с базуката
„Изваждаме базуката, за да сторим необходимото. Вадим от арсенала всички оръжия - и ще покажем, че сме по-силни от проблема, който се очертава в икономиката“, заяви Шолц със смесица от трезва ефикасност и повишено самочувствие.
Във вирусната криза Шолц действа като главен пожарникар, а хората му вярват - това показват високите стойности на одобрение в проучванията през последните седмици и дори месеци. В кризата прагматизмът се цени повече от харизмата, от което 62-годишният политик печели много в момента.
Той е известен с това, че умее да отстоява твърдо и упорито позициите си. Например по въпроса за много оспорваната реформа на трудовия пазар – тъй наречената „Агенда 2010“, засегнала тежко много хора в Германия. Тогава на Шолц му се наложи да защитава непопулярните мерки, включително в спор със съпартийци.
„Аз бях лошият вестоносец“, заяви по-късно той и уточни, че се е опитвал да спаси не себе си, а партията. Накрая този опит се провали, социалдемократите загубиха следващите парламентарни избори, а самият Шолц се сдоби с имиджа на скучен бюрократ. И дълго време не успяваше да се освободи от този имидж.
Без шум, нагоре по стълбицата
Първочанално социалдемократите не бяха особено очаровани от този затворен и делови прагматик, който винаги казва само толкова, колкото е небходимо.
Шолц обаче не се обезкуражи. Без излишен шум, но много ефикасно, той се изкачваше нагоре по стълбицата и градеше собствената си политическа кариера: генерален секретар на ГСДП, вътрешен сенатор и кмет на Хамбург, федерален министър на труда, а днес вече министър на финансите и вицеканцлер.
Обикновено го причисляват към консервативното крило в ГСДП, но като че ли той изобщо не се вписва в политическите категории „ляво“ и „дясно“. Като заместник-председател на младежката организация на партията си той заемаше радикално-социалистически и антикапиталистически позиции. Но между постъпването му в редиците на партията още като ученик през 1975 година и избирането му за депутат в Бундестага през 1998 Шолц научи много за това как функционират икономиката и частното предприемачество, включително и като адвокат по трудово право със собствена кантора в Хамбург. И това го формира като личност.
Шолц не успя да оглави партията. Но успя друго
Чак по-късно Олаф Шолц щеше да осъзнае и друго: че в политиката трябва да се показваш и в светлината на прожекторите, като демонстрираш позиции, които се харчат добре. И когато през 2019 г. тръгна да обикаля Германия като един от кандидатите за шефското място в партията, министър Шолц вече беше неузнаваем: изглеждаше по-емоционален, по-отворен и най-вече по-дружелюбен. В същото време изобщо не криеше, че се смята за кандидата с най-високи шансове да спечели лидерското място. И все пак изненадващо загуби надпреварата срещу двойката кандидати в левия политически спектър Саския Ескен и Норберт Валтер-Борянс.
Но партийният боец Шолц не се отчая и вместо това се концентрира изцяло върху работата си на министър, като остави партийните дела на други хора – напълно лоялно и без хапливи забележки към тяхната работа, макар да беше наясно, че политически неопитнят дует начело на партията може да прави и грешки. Тази стратегия проработи и впоследствие осигури на Шолц успешната роля на кризисен мениджър в пандемията с коронавируса.
Идеологически препъни-камък
Остава да видим какво ще се случи в ГСДП. С решението си да избере Ескен и Валтер-Борянс начело на партията основното партийно ядро насочи ГСДП наляво. А с кандидат като Олаф Шолц такъв курс става невъзможен.
Германските социалдемократи нееднократно са се препъвали в несъвместимостта между партията и нейните кандидати за канцлер. „Наясно сме, че това решение е неочаквано за някои. Но молим за доверието ви, за да продължим по този път, който сме решени да извървим заедно“, заяви партийната лидерка Саския Ескен.