Конвенция № 108 на Съвета на Европа е отворена за присъединяване от държави на 28 януари 1981 година. Отнася се до защитата на лицата при автоматизираната обработка на лични данни.
България подписва Конвенция 108 на 2 юни 1998 година, а самата конвенция у нас е ратифицирана със закон, приет от 39-о Народно събрание на 29 май 2002 година. Законът е влиза в сила на 1 януари 2003 година.
Именно Конвенция 108 на Съвета на Европа е причината именно 28 януари от 2006 година да се чества като Ден на защита на личните данни. България е член на Съвета на Европа от 27 май 1992 година. Законът за личните данни пък влиза в сила у нас на 1 януари 2002 година.
Днес се навършват 40 години от „раждането“ на тази Конвенция 108, 22 години откакто сме подписали Конвенцията, 15 години откакто 28 януари е Ден на защита на личните данни и 654 дни откакто мандатът на председателят и членовете на Комисията за защита на личните данни е изтекъл. В месеци 654 са над 21 месеца. В астрономически години 654 дни всякак бавно върви към цифрата 2.
А предвид, че предизборната кампания за парламентарните избори на 4 април чука на вратата, бавното вървене може би никак няма да бъде бавно и трите месеца ще се добавят към тези 21 много бързо, много динамично, много незабелязано и много благодарение на „вратичката“ в Закона за защита на личните данни, която го позволява.
Припомням, че председателят на Комисията за защита на личните данни е встъпва в длъжност на 15 април 2014 година, същото се случва и с 4-членния състав на комисията Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков и Цветелин Софрониев. Членството на Софрониев приключва на 20 ноември 2019 година, защото поема кметски пост. Петгодишният мандат на председателя и членовете на КЗЛД пък изтича на 16 април 2019 година. Те обаче остават на постове си към днешна дата. Повече ТУК.
Гореспоменатата „вратичка“ се отнася до следния текст на втора глава, член 7 алинея втора на Закона за защита на личните данни: „Председателят и членовете на комисията изпълняват функциите си и след изтичането на мандата им до избора на новите председател и членове“.
Пак там пише, че „членовете на комисията и председателят ѝ се избират от Народното събрание по предложение на Министерския съвет за срок 5 години и могат да бъдат преизбирани за още един мандат“.
На въпроса на ФАКТИ как така съставът на КЗЛД остава непроменен 21 месеца след края на мандата, преди няколко дни заместник-председателят на Народното събрание Емил Христов отговори, че комисията така или иначе работи нормално, но ние не го и оспорваме. Става дума за друго – 21 месеца не са ли достатъчно време да бъдат открити подходящи нови експерти за състава на КЗЛД, при все, че част от настоящия състав може да бъде преизбран за още един мандат. Поне според текста в Закона за защита на личните данни, посочен в предходния абзац.
Може би моите представи за "нормално" и "не съвсем нормално" са различни, но за мен 654 дни е всъщност немалко време. Няма да рискувам да правя ретроспекция колко много се е случило оттогава насам.
А иначе честит ви Ден на защита на личните данни. Пожелавам ви повече никога лични данни да не се изливат от пукнатините в сигурността на държавните ни системи.