"Работил съм не само в Пакистан, но и в Египет, Иран, Аржентина. Изграждането на скоростната жп линия между Белград и Будапеща няма да бъде никакъв проблем", казва китайският инженер Ю Хуй, който в момента е ангажиран в белградската централа на China Railway. Скоростната отсечка между Белград и Будапеща се строи от китайски и от руски фирми, за целта Сърбия е взела от двете страни кредити, възлизащи на милиарди. Значението на отсечката за Сърбия е голямо - при положение, че в момента почти нито един влак в страната не се движи с повече от 50 км/час, а съвсем скоро по нея ще може да се пътува с 200 км/час. Интересът на Китай е да осъществи връзката от гръцкото пристанище Пирея към Западна Европа.
"Китайците са подарък от небето"
Сърбия е изгодна цел за китайските пари. Страната има мащабно търговско споразумение с Брюксел, но не е членка на ЕС, респективно не подлежи на строгите изисквания и стандарти. А президентът Александър Вучич не пропуска да открие тържествено нито един от построените от китайците обекти - независимо дали е мост в Белград или участък от автомагистрала. "Китайците ни построиха мостове и пътища, към които Европа не проявяваше интерес", казва Миломир Марич, най-известният сръбски водещ от близката до режима частна телевизия TV Happy. В неговото студио има тапети, които наподобяват рафтове с книги. Това, което липсва, са критичните гласове - президентът му гостува редовно, двамата си говорят на "ти". "Китайците са за нас като подарък от небето - не само ни дадоха кредити, но поеха и основната част от работата," посочва телевизионната звезда.
Парите текат обратно към Китай
Междувременно китайците управляват огромен стоманодобивен комбинат в централна Сърбия, металургичен завод заедно с медна мина в източната част на страната, както и фабрика за автомобилни гуми на север. Според правителството китайските инвестиции в Сърбия възлизат на десет милиарда евро, но официалните данни на Централната банка говорят за едва 1,6 милиарда - незначителна сума в сравнение с инвестициите от ЕС.
Критиците дори смятат, че китайците изобщо не инвестират - само отпускат кредити за строителните дейности. След което поръчката се поема от китайска фирма и от китайски работници. От есента китайците ще се включат, наред с френските фирми, и в строителството на белградското метро. Около този проект възникват съмнения. "Порази ни драстичното увеличение на цената след включването на китайците в работата по проекта," казва Мариника Тепич от опозиционната Партия за свобода и справедливост. 4,4 милиарда евро или двойно повече от първоначално планираната сума. При положение, че годишният бюджет на Сърбия възлиза на 11 милиарда евро.
Ваксините усилиха влиянието на Китай в Сърбия
Тепич отбелязва, че инвестициите биха били добре дошли. Но не и прахосването на средства и корупцията. "Не знаем как се изразходват средствата - тъй като китайските фирми са "защитен вид" на базата на едно двустранно междудържавно споразумение", казва Тепич. Заради отправяните от нея критики жълтата преса я нарича "предателка", дори е получавала смъртни заплахи. Осигуряването на 1 милион китайски ваксини срещу коронавирус заглуши и най-яростните критици на президента Вучич. Благодарение и на тях, Сърбия се превърна в лидер по имунизации в Европа. Гражданите на страната могат да избират между китайската, руската и западната ваксина. А съседна Унгария последва техния пример и също поръча от китайския препарат.
Камери на "Хуауей" наблюдават жителите на Белград
Юристката Невена Ружич, която работи за фондация "Отворено общество" в Белград, пък посочва, че възникват редица въпроси около инсталираните из целия център на сръбската столица камери за видеонаблюдение, които са дело на китайския производител "Хуауей". "Не е имало дискусии нито в парламента, нито на експертно ниво. Нямаше никаква обществено достъпна информация, за да разберем защо са ни нужни тези камери." Междувременно ЕС гледа с все повече тревога към нарастващото влияние на Китай на Балканите - тъй като е очевидно, че от отпускането на кредити произтичат зависимости, които могат да бъдат използвани за политически цели.
"Как ли не!", смята телевизионният водещ Марич - западноевропейците говорят така, само защото искат да защитят собствената си икономика. "Китай инвестира в много други европейски страни повече, отколкото в Сърбия." Но сега на Запад се опасяват, че от Пирея през Сърбия или Италия ще възникне едно южно трасе на Пътя на коприната, което ще създаде конкуренция.
Автори: Линда Фиреке, Неманя Руйевич