Между 7 март и 9 април, с интервал от пет седмици, английският кралски дом претърпя два големи удара, предавани от цялата световна преса, общото между които е това, че главните герои в тях са така наречените някога “доведени членове на семейството”, Меган Маркъл, пъргавата съпруга на принц Хари, и Филип, херцогът на Единбург, съпруг на кралица Елизабет II. Но това е единственото общо между тези две събития - първото, излагащо пред воайорството на ненаситните камери възможно най-просташки крещящото и патетично нарцистичното през ХХI век, докато второто, кротката смърт на принц Филип в замъка Уиндзор, просто показва това, което “старата Англия”, британските традиции и дискретните добродетели на монархията все още могат да дадат на модерния свят. Красноречиво “лице в лице”: независимо дали го искат или не, всеки един от главните герои в тези две събития въплъщава точно обратното на това, което другият представлява, и в този смисъл принц Филип изглежда като анти-Меган Маркъл.
Онези, които са гледали интервюто на последната с неописуемата Опра Уинфри, несъмнено си спомнят, че херцогинята на Съсекс се представи като абсолютна жертва, като Лейди Ди на третото хилядолетие, преследвана от коварните забележки на зълва си, смътно расистките намеци на кой знае кого и скандалният отказ да ѝ подсигурят постоянно звено за психологическа подкрепа, въпреки депресивните ѝ наклонности. Но като изключим това, от какво трябваше да се откаже актрисата от телевизионни сериали, превърнала се в принцеса на Англия, за да претендира за статута на жертва?
За сравнение, претенциите на принц Филип биха били много по-сериозни. Роден на остров Корфу в семеен дворец, внук на краля на Гърция, син на племенницата на руската царица, потенциален наследник на короната на Дания, този млад морски офицер с телосложение на звезда и приключенски дух не само, че се отказва, когато се оженва за бъдещата Елизабет II, от своето име, националност, православна религия и военна кариера: той тегли окончателно чертата на това, което несъмнено щеше да бъде живот, изпълнен с удоволствия и свобода, на велик пътешественик и съблазнител, за да приеме живот, изключително отдаден на службата на короната и на задълженията на нейната служба. Така човекът, който при безбройните си официални изяви трябваше непрекъснато да стои на две крачки зад своята кралска половинка, принцът с 5500 речи, който председателстваше 800 организации от всякакъв вид и често се представяше като “най-опитният откривател на възпоменателни плочи в света”, прие да живее в ограничения и сянка.
Несъмнено можехме да го иронизираме за хипотетичните му връзки с жени - достатъчно дискретни, за да не можем да цитираме нито едно име, нито да покажем дори едно лице - или да подчертаем явния му вкус към грубата насмешка, към онези шеги, които обичаше да прави публично и които Оскар Уайлд или Саша Гитри биха аплодирали, но които съвременното неопуританство наричаше “непохватни”, за да не ги обяви за “политически некоректни”. Както и да е, това бяха малки грехове, доста далеч от това да компенсират смазващата тежест на бремето, което елегантно носеше в продължение на близо осем десетилетия. И което носеше без да роптае.
Кралица Елизабет заяви, че мъжът ѝ е бил скалата, благодарение на която не е загубила посоката в бурните години на втората половина на ХХ век: знаем впрочем какво характеризира една скала - това, че не отива да хленчи за съдбата си по телевизията и не се оплаква, че е жертва на вълните и ветрове, които я брулят ден след ден, колкото и ожесточени да са те. Скалата остава на мястото си без да мърда и да протестира: така той изпълняваше ролята си на ориентир и маяк, особено нужна в свят като нашия.
Всъщност, докато Меган напомня за скандалната Уолис Симпсън, която през 1936 г. тласна крал Едуард VIII към абдикацията, положението на принц Филип напомня по-скоро това на Грейс Кели, любимата актриса на Хичкок и носителка на “Оскар” точно преди да се откаже от киното, за да стане съпруга на принц Рение от Монако и майка на неговите деца. Имайки предвид всичко това, младата калифорнийка изглежда такава противоположност на дядото на своя съпруг, че можем да разберем как имаше наглостта да даде своето телевизионно интервю-изповед, докато старият човек явно беше на смъртно легло; че след това имаше нетактичността да му отдаде само хладна и престорена почит («Thank you for your service» - “Благодаря ви за службата”); и че накрая има неучтивостта да не присъства на погребението му.
Самата тя използва като оправдание бременността и мнението на лекарите си, но пред свои близки, които побързаха да го повторят пред медиите, дала да се разбере, че преди всичко не иска да бъде “в центъра на вниманието”. Като че ли нейното отсъствие, тази престорена скромност и коментарите, които предизвиква, са имали друга цел, освен да я поставят в центъра на играта… За разлика от принц Филип, Меган наистина винаги е мечтала да бъде най-отгоре на афиша и можем да си представим, че една от причините за нейния разрив с кралското семейство идва оттам: от това, че по силата на правилата за наследяване, тя самата и нейните деца са обречени да играят само второстепенна роля. Отказвайки да дойде да отдаде последна почит на херцога на Единбург, тя си връща контрола: опитва се да отвлече вниманието от патриарха и останалата част от семейството. Ще бъде много трудно обаче да си тръгне в сянка, в самия ден на погребението си, онзи, който в името на короната се бе съгласил да остане в нея през целия си живот. Всъщност между амбициозната старлетка и дядото, който се усмихваше, вече знаем кой е спечелил мача в сърцето на тълпите.