Уважаеми Владимир Владимирович,
Пиша ви с болка и надежда, съзнавайки ясно, че си имате далеч по-сериозни грижи на главата. Страната ни е в опасност. След 12 години управление на онзи, дето ви подари онова ужасно куче, което сигурно изяжда годишната продукция на един колхоз, най-после бе възстановен парламентаризмът в страната ни и започнахме спирането на корупционните течове. Вероятно сте чувал за такава практика - да се източва държавният бюджет.
Всичко вървеше чудесно, даже за кратко арестувахме Борисов и имаше еуфория, но след като не успяхте да завършите бързо военната операция в Украйна, ситуацията в управлението тук придоби драматичен характер.
Тези дни при нас дойде Дмитро Кулеба - външният министър на Украйна. Сещате се, г-н Лавров сигурно също го знае. Поиска ни оръжие, за да го използват евентуално срещу вашата армия. Коалицията ни е малко особена, т.е. има си специфика. Каквото и решение да вземем за оръжието, поне един от коалиционните ни партньори ще напусне правителството, а това със сигурност ще хвърли страната ни в хаос и нови избори, с опция онзи с кучето да се върне на власт.
Простете за дългото предисловие, уважаеми Владимир Владимирович, но малко съм напрегнат. И без друго повечето в България ме смятат за вятърничав, наистина държа да ви представя точно ситуацията. Ако дадем оръжие на Украйна, коалиционният ни партньор, който брани паметника на Съветската армия в София, ще напуснe управлението и с него е свършено. Ако не дадем - ще напусне другият ни партньор, дето иска да махне паметника. И ще стане същото.
Надявам се, че съзнавате в каква деликатна ситуация съм.
Много мислих, сън не ме лови почти от началото на вашата специална операция. Сетих се само за едно решение - да ви пиша и директно да ви попитам. Кажете, уважаеми Владимир Владимирович - ако дадем оръжие на Украйна, ставаме ли воюваща страна и ще ни отмъстите ли жестоко? Това е основният казус. Ако кажете, че няма, предлагам да им дадем някакво оръжие - нещо символично, колкото да укротим коалиционните партньори и да запазим кабинета. Че онзи с кучето е на стенбай. Каквото кажете - това ще е. Имаме ви пълно доверие. Знаем, че думата ви на две не става.
От наша страна можем да декларираме, че не ви се сърдим за онези думи за азбуката - че е дошла от "македонската земя". Стари работи са това, какво да се ровим. Ние сме технократи. Не се сърдим и на посланика ви в София - всички сме нервни, изпускаме се, после ни е гузно. Надяваме се скоро и вашите туристи да се върнат - толкова имоти имате тук. Дет' се вика - по една крушка да сменят годишно, пак са пари. Оборот да става. Като малък се бях абонирал за "Мурзилка". За 6 месеца. А колегата ми Асен получаваше списание "Миша". Тогава ни задължиха, но ние го направихме с радост.
Да си простим точно сега, в навечерието на най-големия християнски празник, уважаеми Владимир Владимирович.
В очакване на отговора ви: Кирил
П.П. Сетих се, че другата седмица ще ходим до Киев - с коалиционните партньори с паметника, за които ви писах. Моля ви, не се сърдете, чисто протоколно е, ще носим само ръчен багаж.
Бел.ред: В изходящата поща на МС не е забелязано подобно писмо. Възможно е всичко изнесено по-горе да е плод на въображението на недобросъвестни люде.