Мина Оландер е експерт във Финландския институт за международни отношения. ДВ разговаря с нея за подготовката на Финландия за членството ѝ в НАТО, оръжейните доставки за Киев и дълбоката промяна в отношението на финландците към Русия след агресивната война в Украйна.
ДВ: На 1 март парламентът на Финландия гласува за присъединяване към НАТО. Страната искаше да влезе в Алианса заедно с Швеция, но това явно няма да стане заради претенциите на Турция. Проблем ли е, ако страната се присъедини към НАТО сама?
Мина Оландер: Все още не знаем дали това ще се случи или не, но ние се подготвяме за присъединяването към НАТО. Решението сега зависи от Турция и Унгария.
ДВ: Смята се, че Финландия разполага с много силна армия, по-силна и от тази на Швеция. Ако Хелзинки има толкова мощна армия, защо трябва да се присъединява към НАТО?
Оландер: Финландия разполага с особено многочислени сухопътни сили. Има и задължителна военна служба, от която повечето западноевропейски държави се отказаха след края на Студената война. В случай на война финландската армия може да достигне численост до 280 000 души, а общият резерв, с който разполага, е от 870 000 души. Това е твърде много за малка страна като Финландия. Общо почти 1 млн. души могат да бъдат мобилизирани при население на страната от 5,5 милиона души. Освен това Финландия е инвестирала много в противовъздушна отбрана, както и в артилерия, която е една от най-силните в Европа. Видяхме как Украйна бе подложена на силен натиск от руската артилерия, докато не получи системите HIMARS от САЩ. С основание Финландия вече е инвестирала във всичко това.
ДВ: Вече повече от година Русия води мащабната си война в Украйна. Как стана така, че държави като Финландия, Естония или Полша най-активно подкрепят Киев?
Оландер: За Финландия войната на Русия в Украйна е свързана и с лично преживяване. За нас тя е много близка и навява спомени за Зимната война от 1939-1940 година. Тогава СССР поведе една доста сходна война срещу Финландия. Нашата страна отблъсна атаката и не стана част от СССР, каквито бяха плановете на Москва по плана на пакта Молотов-Рибентроп. Тази война е важна част от финландската идентичност. Ние успяхме да съхраним независимостта си и по времето на Студената война. Затова се идентифицираме със сегашната война в Украйна. Тя протича много подобно на онази срещу нас.
ДВ: Финландия има специални отношения с Русия от десетилетия насам. След инвазията в Украйна руският газ почти спря да пристига в страната - "Газпром" сам прекрати доставките. Хелзинки вече не издава шенгенски туристически визи на руснаци и изгражда 200-километрова ограда по границата си с Русия. Колко драматични са тези промени?
Оландер: Драматични е правилното определение. Винаги е било трудно да се разбере подходът на Финландия към Русия. През годините ние положихме максимални усилия да подобрим добросъседските отношения. Имаме дълга граница от 1200 километра с Русия и за нас беше по-изгодно да не строим ограда. Но в момента правим тъкмо това. Финландия бе заинтересована да избегне напрежения по границата. Това доведе до факта, че заради добрите отношения с Русия тя не се присъедини към НАТО по-рано. Но Путин определено сбърка в преценките си за Финландия - явно не е слагал в сметките това, че тя ще поиска да влезе в НАТО.
През годините Финландия запази сериозен отбранителен капацитет, защото нямахме илюзии за същността на източния ни съсед. Знаехме, че това е нужно за всеки случай. От друга страна, финландците не бяха така войнствени в публичните си реакции, както балтийските държави. Очевидно е, че Финландия сгреши в оценката си за Русия. Може би имаше прекалено много добра воля от наша страна. Сега вече много по-открито се говори, че Русия е заплаха за Финландия.
Дълго време се смяташе за политически некоректно това да се казва, въпреки че ставаше въпрос за планирането на отбраната. Това е голяма промяна. За нас бе много важно да имаме добри отношения, но за руската страна това очевидно не е било толкова важно. Защото Финландия е малка страна. Затова Финландия подаде молба за пълноправно членство в НАТО, целта е да се увеличи максимално възпиращият ефект. За да не се окажем в същата ситуация като Украйна.
ДВ: Русия вече намекна, че ще подсили войските си по финландската граница в средносрочен план заради бъдещето членство в НАТО на Финландия. Какъв ще бъде финландският отговор?
Оландер: Все още не е ясно колко бързо Русия ще съумее да увеличи присъствието на свои войски и оръжия. В момента много от руските бази по финландската граница са празни и всички военни са в Украйна. Доктрината на Финландия продължава да гласи, че основен приоритет е защитата на източната граница. Ще видим как ще се развие ситуацията с членството в НАТО и дали във Финландия ще има бази на Алианса или не.
ДВ: Оградата, която Финландия започна да строи, е много ярък символ на случващото се между Финландия и Русия. Смята се, че оградата е предназначена преди всичко за защита от нелегална миграция, нали така?
Оландер: Да, именно, за да не се повтори сценарият от 2015-2016 г., когато мигранти от Русия бяха умишлено докарвани до финландската и норвежката граница. Оградата трябва да предотврати подобни хибридни прояви на конфликта.
Автор: Роман Гончаренко